Сандра Браун - Горещо утро

— Ще успея да се изхраня, мистър Лангстън, но не си мисли, че ще си губя времето около печката, когато мога да бъда навън.

— Но, Бенър, ти ще трябва да готвиш и за Джейк!

Бенър погледна учудено майка си. Тя отвори уста, но не каза нищо. Беше твърде объркана.

— Но… но няма ли той да се храни в бараката с другите работници?

— Би било неестествено — обади се Рос — Той ще бъде там с теб. Смятаме, че ще може да спи в онази пристроена стаичка зад плевнята.

Очите на Бенър невярващо сновяха между двамата й родители. Накрая тя погледна Джейк.

— Ти си съгласен да спиш… да живееш там? — Въпросът беше от огромно значение за Бенър и Джейк. Те почти се бяха примирили да работят заедно на ранчото. Дейностите им щяха да бъдат различни и почти нямаше да има случай да се сблъскват един с друг. Но да бъде той там всяка нощ, да спи толкова близо до къщата, да се храни с нея беше нещо съвсем друго.

— Това е част от работата — думите с труд се откъснаха от плътно стиснатите му устни.

Бенър се обърна. Вероятно тя щеше да приеме условието той да ръководи ранчото. Но да живее толкова близо до него, знаейки че всеки път, когато я погледне, той ще си спомня онази нощ? Никога.

Тя погледна баща си и гордо отметна глава.

— Не приемам условието. Както казах преди, искам да бъда независима. Не искам да ме наглеждат като дете.

— Тогава само си губим времето — отсече твърдо Рос — защото няма да живееш там сама.

Бенър се усмихна с онази усмивка, която в детството винаги й носеше по още една захарна пръчка.

— Ще промениш решението си, татко.

— Не и този път, Бенър. Ако не приемеш Джейк заедно с имението, лишаваш се от него.

Тя потрепера от категоричния му тон.

— Не искаш да кажеш това.

— Напротив — изрече Джейк със спокойна настойчивост, достатъчна да върне погледа на Бенър към себе си. — Отначало аз не исках тази работа. Не я исках повече, отколкото ти ме искаш. Но той няма намерение да ти даде земята, ако ти не спазиш условието.

Секундите минаваха, а те се гледаха един друг. Бенър първа извърна поглед.

— Мамо?

— Не мога да споря с Рос, Бенър. За твое добро е. Ти се нуждаеш от закрилата на Джейк.

Иронията на тези думи разсмя Бенър, но тя потисна смеха си. Боеше се, че ако започне, няма да може да спре. Дали е пред пристъп на истерия? Колко хубаво би било да крещи, да плаче, да загуби контрол над себе си. Но не можеше да рискува да се отпусне, защото можеше да не успее да се вземе в ръце отново.

Очите на Джейк бяха празни. Какво ли мисли? Какво се таи в дълбините на тези очи? О, небеса! Нима той приема работата от жалост към нея? Защо? Защото я бяха злепоставили пред целия град, или защото се беше злепоставила, опитвайки се да го съблазни? Такава аматьорка ли е?

Тя леко повдигна брадичка. Беше дяволски сигурна, че няма да приеме подобно благоволение от скитник като Джейк и предложението му дълбоко я възмути.

— Ще си помисля и ще ви кажа — и тя излезе с вдигната глава.

Веднага щом хлопна вратата, Джейк изруга.

— Дявол да го вземе! Казвах ви, че тя няма да одобри идеята. Да се откажем още сега.

Рос се подсмихна:

— Ще приеме, Джейк. Прекалено много иска тази земя. Сега просто се инати. Това, от което има нужда, е един хубав бой, да се научи на уважение. Тя е разглезена и е свикнала да става нейното. Лидия не е достатъчно строга с нея.

— Аз? — Лидия погледна към мъжа си с ръце на кръста. — И това го казваш ти, Рос Коулман? Ти, който винаги си бил като глина в ръцете й. Между другото, от теб е наследила упоритостта, да не говорим за характера.

Той я сграбчи за колана на полата и я притегли към себе си.

— И привлекателността от теб — промърмори, търсейки устните й.

— Рос, престани. Веднага. Вече е почти обяд и аз трябва да…

Той притисна устни върху нейните в нежна целувка. Тя се съпротивлява не повече от миг, преди да сключи ръце около врата му и да наклони глава, за да задълбочи целувката.

— Трябва да изведа малко Сторми — заекна Джейк, като си взе шапката от закачалката до вратата и я нахлупи на главата си. Той затръшна вратата след себе си, но Лидия и Рос дори не забелязаха.

След като всички обядваха заедно, Дръмъндови си тръгнаха. Маринел щеше да отиде с тях до Остин. Сред бъркотията преди заминаването си пожелаваха довиждане, разменяха си целувки. Бенър се стараеше да не поглежда към Джейк, но без особен успех. Даже и да се тревожеше относно решението й, Джейк не го показваше. Той си играеше с племенниците, разговаряше сериозно с Хектор за цените на фуража и дразнеше Маринел, че ще остане стара мома, докато тя не го замери по главата с една чашка.