Сандра Браун - Горещо утро

Джейк седеше и на всеки крак държеше по едно хлапе Дръмънд. Третото беше взело шапката му и си я мереше. А това, което още не можеше да ходи, пълзеше между краката му и удряше с лъжица тока на обувката му. Анабет заобиколи децата, за да целуне брат си по бузата и промърмори в ухото му:

— Мама се поболя по теб.

След това издърпа децата от Джейк и ги изпрати навън, като натовари най-голямото да се грижи за бебето. Лидия се спусна към разтворените обятия на Джейк.

— Толкова се радвам, че дойде. Безпокояхме се дали ще ти бъде възможно.

— Не мога да изпусна това — каза той, докато сините му очи се местеха от едно любимо лице върху друго.

— Здравей, Рос — каза той, протягайки се през Лидия, за да разтърси ръката му. — Как си?

— Чудесно, чудесно, Буба, а ти? — все още понякога го наричаше с детското му име. — Средна хубост, предполагам. Как е работата?

— Напуснах.

— Напусна? — Мама се връщаше с чиния горещ сос в ръцете.

Джейк сви рамене, очевидно не искаше да проваля хубавото настроение, говорейки за своите неуредици.

— Дошъл съм да видя булката, нали? Къде е тя, впрочем?

Очите му внимателно обиколиха стаята над главите на групичката около него, търсейки Бенър. Тя се беше оттеглила назад, защото искаше да има цялото му внимание, когато го поздравява.

— Джейк Лангстън, знаеш, че аз съм булката — тя се спусна в ръцете му. Той обви талията й и я повдигна. Завъртя я два пъти преди да я пусне.

Отблъсквайки я от себе си, той каза:

— Не може ти да си булката. Бенър Коулман, която аз познавам има плитки, обелени колене и дупки на чорапите си. Дай да видя чорапите ти, за да се уверя.

Той се наведе да повдигне полата й. Тя изпищя и се замята в ръцете му.

— Повече никога няма да ги видиш, нито дори дали коленете ми са обелени или не. Вече съм голяма, или ти не го забеляза?

Тя зае дръзка поза, която ясно да покаже, че е пораснала. Сложи едната си ръка на хълбока, а другата изви около силно отметната си назад глава.

Лий захихика, Мика невъзпитано подсвирна и плесна с ръце. Джейк преценяващо огледа дъщерята на Коулманови, която познаваше от люлката.

— Да, разбира се, че си — отбеляза той сериозно, — съвсем си пораснала.

Той положи ръце на раменете й и се наведе да я целуне с уважение. После, за неин ужас, отворената му длан се приземи върху задника й със звучно шляпване.

— Но за мен си още сополанка. Намери ми стол да си изям бисквитите преди да са изстинали.

Тя беше твърде щастлива, за да обърне внимание на това което стана, въпреки, че всички й се смееха. Сега сърцето й подскочи, когато срещна очите му. Тя толкова се гордееше с него. Гордееше се, че този висок мъж със светлоруса коса и брилянтно сини очи принадлежи към нейното семейство. Е, почти.

Той беше заменил каубойските си дрехи с бяла риза и черно кожено елече. Вместо червеното шалче, което винаги носеше, сега имаше тънка черна вратовръзка. Но пистолетът му и сега висеше на хълбока. Бенър предполагаше, че някои навици е трудно да бъдат забравени.

Предполагаше, че поведението му няма да издържи един по-критичен поглед. Вероятно беше направил някои неща, за които беше по-добре хората на закона да не знаят. Тя беше сигурна, че пие, играе покер и се занимава с такива жени, за които тя дори не трябва да знае. Но никое от тези неща не можеше да я накара да спре да го обича. Дръзката и опасна атмосфера го правеше още по-привлекателен. Нищо чудно, че девойките от сватбения офис искаха да му бъдат представени. Едно от тези кристално сини очи, заобиколено със слънчеви мигли, се затвори, отправяйки към Бенър бързо и тайно намигване. Тя му намигна в отговор, спомняйки си всички случаи, когато той й беше казвал тайни, за които се кълнеше, че не знаят дори Лий и Мика. Тя му вярваше, защото искаше да му вярва. Дружбата между тях ревностно се пазеше. Всяка дума, която беше прошепнал за нея беше съкровище. Тя беше свирепо ревнива към всичко, към което неговото внимание се концентрираше.

Бенър знаеше, че има нещо, което го свързва с родителите й и особено с майка й, нещо тайно, свещено. Те никога не говореха за това. Но с детската си интуиция тя винаги го беше усещала. Каквото и да беше то, тя беше доволна, че го има, защото задържаше Джейк в живота им.

Бенър погледна към майка си, когато те с Рос дойдоха до първия ред.

— Обичам те, мамо — прошепна тя.

— Аз…, ние също те обичаме — отвърна тихо Лидия, включвайки и Рос в ласкавото си твърдение. Сълзи напираха в очите й, но тя се усмихваше.