Сандра Браун - Горещо утро

— О, Грейди!

— Извинявай, аз…

— Не! Не спирай. Целувай ме така още.

Той й показа нов начин на целуване, такъв, че я караше да остава без дъх, стопляше я и замайваше главата й. На вместо това да облекчи копнежа на тялото й, той се усилваше. Тя се притисна до него.

— Бенър — въздъхна той. Ръката му се спусна от рамото към талията, но по пътя си се натъкна на изпъкналите й гърди. Той остана върху тях и ги притисна. Усещането, което прибяга по тялото й, беше нещо повече от това, което очакваше да получи. Уплашена от напиращата сила, тя се дръпна.

Грейди присви очи за част от секундата, после наведе глава и се загледа в обувките си засрамен и презирайки се.

— Бенър — започна той.

— Моля те, Грейди, не се извинявай — мекият й глас го накара да вдигне отново очи към нейните. Аз поисках да ме докоснеш. И още го искам. Но знам, че не бива момичетата да издават, че им е приятен, ъ-ъ-ъ, основния аспект на семейния живот. Не искам да си мислиш лошо за мен. Затова те спрях.

Той стисна ръцете й в своите, поднесе ги към устните си и ги целуна горещо.

— Аз не мисля лошо за теб. Обичам те.

Тя се засмя със своя гърлен, малко хриплив смях, който беше карал не един каубой, нает в ранчото, да губи съня си нощем мислейки какво ли би било да е с Бенър Коулман.

— Няма да имаш срамежлива булка, Грейди. Няма да трябва да ме примамваш в леглото си.

Когато по-късно тя се прибра вкъщи, дочу Лидия и Рос да си говорят тихо в гостната.

— Мислиш ли, че е готова да се омъжи? Та тя е едва на осемнадесет години — казваше Рос.

— Тя ни е дъщеря, Рос. През целия си живот е гледала как се обичаме. Не мисля, че семейният живот крие някакви тайни за нея. Готова е. Колкото до възрастта, повечето нейни приятелки са вече омъжени. Някои вече имат деца.

— Те не са ми дъщери — изръмжа той.

— Ела тук и седни. Ще изтъркаш килима от ходене.

Бенър можеше да чуе движенията им, докато баща й сядаше близо до майка й на канапето. Тя можеше да си представи неговата ръка, прегърнала Лидия, която се притискаше в него интимно.

— Заради Грейди ли се безпокоиш?

— Не — каза Рос неохотно. — Мисля, че той е такъв, какъвто изглежда — стабилен, амбициозен. Вижда се, че обича Бенър. Господи, дано да се държи добре с нея, иначе ще си има работа с мен.

Тя почти виждаше как майка й успокоително прокарва пръсти през косата му.

— Ако има нещо, Бенър ще се справи. Тя е твърдоглава малка жена. Или не си го забелязал?

— Чудя се от кого ли го е взела? — усмихна се Рос нежно. Последва тишина. Бенър знаеше, че се прегръщат по начин, който удивляваше приятелките й — те никога не бяха виждали родителите си да се докосват. Тя чу шумоленето на дрехите им, когато се настаняваха по-удобно, след като целувката свърши.

Рос проговори пръв.

— Искам толкова много за нашите деца! Много повече, отколкото ти и аз сме имали като малки.

— Не помня нищо до деня, в който те срещнах.

— Не, помниш — меко отрече той. — Аз също. Не се безпокоя много за Лий. Той може сам да се грижи за себе си. Но Бенър — той въздъхна. — Ще убия всеки мъж, който я нарани. Предполагам, че се отървах от опасността най-големият от страховете ми да се осъществи.

— Кой беше той?

— Че някой нещастен каубой ще дойде един ден и ще я отведе.

— Тя не се впечатлява от каубоите. Израснала е с тях.

— Но никога досега не е била на осемнайсет години и не е имала този поглед. Той е откакто стана на шестнайсет.

— Какъв поглед?

— Такъв, какъвто ти добиваш всеки път, когато започна да си разкопчавам ризата.

— Рос Коулман. Ти, самодоволен…

Речта на майка й секна и Бенър не се съмняваше, че устните на баща й са причината за това.

— Нямам никакъв поглед — слабо възрази тя, след няколко минути.

— О, имаш го. Всъщност — Рос понижи глас, — имаш го и сега. Ела тук, моя женичке — прошепна той, преди да е настъпила следващата пауза.

Усмихната, Бенър изгаси лампата в коридора и се качи в стаята си. Погледна се в огледалото над масата и притисна нос в блестящата повърхност, изучавайки очите си.

Притежаваше ли тя „онзи поглед“? Затова ли Грейди беше дръзнал да я докосне на едно от онези забранени места, за които нейните приятелки си шепнеха? Беше ли лошо, защото искаше да бъде докосната? И беше ли Грейди лош, че я иска? Ако за нея беше трудно да се съпротивлява, какво ли му беше на бедния Грейди, който беше мъж и му беше по-трудно да се контролира.

Тя си легна и се опита да заспи. Главата й тежеше от въпроси, а тялото — от желание да изпита непознатото.