Сандра Браун - Горещо утро

Скоро Грейди я покани на следобедна разходка с неговия кабриолет в неделя, канеше я на танци, на забави, седеше до нея на църковните събрания. Той беше един от многото младежи, които се домогваха до нейното внимание. Скоро стана ясно на всички кандидати, че Грейди е предпочетеният.

В деня, в който той попита Рос дали може да я ухажва, тя го следваше от къщи, яздейки Дъсти по път, където кобилата не беше яздена преди.

— Грейди — извика тя, скачайки от седлото и без да се срамува се затича към него, докато той спираше кабриолета си. Когато скочи долу, тя се отпусна в прегръдките му със светнали очи и порозовели бузи.

— Какво каза той?

— Той каза да.

— О, Грейди, Грейди — притисна се силно тя към него. Но след малко съзнавайки, че не се държи като дама, да не говорим за срамежливост, тя се отдръпна и го погледна през гъстите си тъмни ресници.

— Мисля, че след като официално сме годеници можеш да ме целунеш, ако искаш.

— Аз…, може ли? Сигурна ли си?

Черните й къдрици подскочиха, когато тя нетърпеливо кимна с глава. В действителност, тя си мислеше, че ще умре, ако той не я целуне. Всяка част от нея копнееше да почувства устните му върху своите. Той наведе глава и я целуна целомъдрено по бузите.

— Това ли е всичко?

Той се отдръпна и прочете в лицето й изумление и разочарование. Тъй като тя не правеше никакво движение, за да се отдели от него, той притисна устни към нейните. Беше хубаво, но все още някак разочароващо. Това не беше целувка, за каквито беше чувала от Лий и Мика да шепнат разгорещено, когато не знаеха, че тя е наблизо. Целувките, които те мъчително описваха с най-малки подробности, бяха определено по-интимни. Там участваха и езиците, майка й и баща й не се целуваха с плътно затворени устни и без да допират телата си.

Бенър, подтиквана от любопитство и порив, обви с ръце врата на Грейди и изви тялото си върху неговото. Той изненадано изстена, преди ръцете му да я обгърнат завладяващо. Но все още не беше отворил уста. Останал без дъх, той лекичко я отблъсна от себе си след няколко секунди опиянение.

— Господи, Бенър! Какво се опитваш да направиш с мен?

Тя силно се изчерви. Няколко части от тялото й, които едва беше забелязвала преди, сега я изгаряха. Би желала да можеха да се оженят още същия следобед, желаеше този бавен огън да гори в нея, докато… е добре, докато стане жена.

— Извинявай, Грейди, знам, че не подобава на една дама да се държи така. Това е, защото те обичам толкова много!

— И аз те обичам.

Той я целуна благочестиво още веднъж преди да се качи в кабриолета си и се сбогува.

Въпреки, че Лий и Мика я дразнеха, тя започна да прекарва по-малко време навън около оборите и работниците, и повече в къщата с Лидия и Мама Лангстън, която я учеше да бродира. Тя се трудеше с болезнено усърдие над калъфките за възглавници и кърпите, които внимателно гладеше, сгъваше и подреждаше в куфарите си. Преди винаги се беше ужасявала от седенето в къщи и го избягваше, когато можеше. Но сега започна да помага на Лидия и дори направи предложение за разместване на мебелите в гостната, за смяна на пердетата.

Времето, което прекарваше с Грейди, беше изпълнено с очарование и романтика. Тя беше щастливо влюбена.

Когато той поиска от Рос ръката й, те се носеха на облак от щастие, на което тя все още беше пленница.

Сега гледаше Грейди с любовта, довела я до венчалния олтар. Сърцето й трептеше при мисълта за идващата нощ. С всеки ден беше все по-трудно да потисне копнежа, който предизвикваха целувките между тях. Само преди няколко вечери, когато отиде с него до кабриолета му, спрян под ореха в двора, Грейди загуби контрола, който си беше наложил. Обгърнали се един друг с ръце, те се олюляваха заедно. Бузата й почиваше на гърдите му и тя чуваше сърцето, което биеше като нейното.

— Още пет нощи и ние вече няма да си казваме лека нощ и да се разделяме. Ще можем да си пожелаваме лека нощ в нашето собствено легло.

Той изпъшка:

— Бенър, мила, не говори така.

— Защо?

Той отметна една заблудена къдрица от бузата й.

— Освен заради другото, затова, че ме караш да те искам още повече.

— Искаш ли ме, Грейди?

Не можеше и дума да става, че тя не знае какво иска той. Тя не можеше да порасне в ранчото без да добие знания за чифтосването. Пък и такива претенции биха противоречали на натурата й. Никога не би й хрумнало да се преструва, че не разбира.

— Да — каза той, — искам те.

Устата му твърдо се допря до нейната. Устните й се разтвориха. Той се поколеба само за миг преди да докосне устните й с език.