Сандра Браун - Да обичаш отново

— Да не би да си срамежлива? Да не би да си възпитавана, че сексът е табу? Или си прекалено скромна?

— Не съм, разбира се — слабо се усмихна тя.

— Тогава какво? Кажи ми. Аз ли направих нещо нередно?

— Не.

Той я целуна по ухото и прошепна:

-Хареса ли ти онова, което правех?

Жената кимна:

— Да всичко.

За да не издаде обзелото го вълнение, той затвори очи. Потисна с усилие надигащото се желана и й каза:

— Тогава защо реагира така, сякаш съм те насилвал? Аз съм доста дебелокож. Мога да разговарям свободно за всичко, без ни най-малко да се притеснявам. Обещавам ти, че няма да остана шокиран, каквото и да ми кажеш. — Вплете пръсти в косата й и повтори: — Кажи ми!

Тя вдигна към него пълните си със сълзи очи н отвърна притеснено:

— Не мога, Райлън. Моля те, не ме питай повече. Моля те! Ако наистина изпитваш нещо към мен, не ме измъчвай с въпроси.

Той усети как леден остър нож пронизва стомаха му. В съзнанието му се оформяше протест. Думите засядаха в гърлото му, но останаха неизречени, щом забеляза две горещи сълзи да се стичат по бледите и страни. В този момент разбра, че ще се съобрази с всяко нейно желание.

— Добре, Кирстен. Няма да те разпитвам повече. Но искам да ми направиш две услуги.

— Какви?

— Кажи ми честно, наистина ли снощи искаше да те любя?

Погледът й следеше движението на устните му.

— Нима смяташ за нужно да ми задаваш този въпрос?

Райлън затаи дъх.

— Значи отказът ти няма нищо общо с нас двамата?

— Не, нищо. Каква е другата услуга?

— Да пресъздам отново последните двадесет и четири часа от живота на Демън Рам.

— Какво? Да…

— Заради обгорените си ръце няма да мога да се върна на снимачната площадка известно време. Разкажи ми за последния му ден. Да го изживеем час по час. Искам да знам истината за случилото се в самолета онази сутрин.

— Истината е, че Чарли претърпя злополука. Не се е самоубил.

— Добре. От какво се страхуваш тогава? — Забеляза, че тя се колебае, затова продължи да настоява: -Ще бъде от полза и за двама ни. Може би ще успееш да довършиш последната глава. Ако ми разкажеш за последните му часове, сигурно ще си припомниш подробности, които ще се окажат важни за книгата ти.

Райлън погали устните й с палец. Бяха нежни устни, създадени за целувки, способни да получават и доставят удоволствие. Противно на всякаква логика беше, че Кирстен се е отказала и от двете.

— Като изключим чисто професионалния аспект — не спираше той, — трябва да го направим и заради себе си. Не можем да бъдем заедно, докато не се освободим от Чарлс Рам. А ние ще бъдем заедно.

Отново я целуна, този път по-настойчиво, за да й разкрие любовта, която не можеше да изрази с думи. Докосваше устните й като светиня. Очите му безмълвно повтаряха молбата му. В отговор тя кимна утвърдително.

— Чудесно, Сам е тук. Това е неговият камион. — Кирстен посочи към паркирания близо до хангара „Блейзър“.

Райлън спря мерцедеса й до него.

— Трябва да си купя такъв — отбеляза той.

— Какво по-точно? Мерцедес или нещо като онова там?

Той се престори, че в момента взема решението си.

— Какво пък? Може по едно и от двете.

Смехът й му достави удоволствие почти колкото и целувките им. Почувства се стоплен вътрешно от него. Очакваше с нетърпение деня, в който всичко щеше да е останало зад тях и двамата щяха да могат да се смеят по-често и по-свободно. Дори за миг не се съмняваше, че това ще се случи. Беше преодолявал много по-сериозни препятствия, отколкото Кирстен. По-сериозни дори от Демън Рам.

Влязоха в хангара. Вътре беше горещо като в пещ. Макар и да представляваше убежище от прежурящото слънце, беше задушно и потискащо. Тръгнаха между оставените за ремонт самолети и се насочиха по посока на гласа, сипещ цветисти ругатни, докато забелязаха Сам. Беше се качил на някаква платформа и оглеждаше разглобен двигател.

— Проклето копеле! Сума ти…

— Тук има дама — сухо го прекъсна Райлън.

Мъжът се извърна толкова рязко, че почти изгуби равновесие.

— Кучи син, изкара ми…

— Внимавай, Сам — подразни го Райлън — Доведох една дама да те види. Покажи малко уважение.

Механикът, облечен в омазнен гащеризон, бързо се спусна по металните стълби на платформата. Изтри ръцете си в червен парцал, който очевидно не ползваше за първи път. Очите му огледаха Кирстен от глава до пети.

— Не просто жена, Норт, а най-красивата наоколо. Ако не бях толкова мърляв, щях да я прегърна.

— Това преди не беше в състояние да те спре — засмя се Кирстен и разтвори ръце.