Сандра Браун - Да обичаш отново

Изминаха няколко километра в мълчание, преди тя отново да се обърне. Той прие това като знак, че е готова да продължат разговора.

— С какво би обяснила необичайната му разсеяност същата сутрин?

— С лошо настроение.

— Кирстен, аз изучавам този мъж от месеци. Никога не съм чувал да е изпадал в лошо настроение. Ако се съди от характеристиката, която му направиха в колежа, и от думите на хората, които са го виждали всеки ден, той е бил най-веселият човек, който някога се е раждал.

— Не беше обикновен човек — възрази тя. — Всеки си има и лоши дни.

— Но ако е преживял нещо, ти би го разбрала, нали? Живяла си с него? Беше ли в лошо настроение, когато излезе онази сутрин?

Тя бе стиснала ръцете си толкова силно, че на места кокалчетата й бяха побелели, а на други — почервенели.

-Не знам. Беше излязъл, преди да се събудя.

Райлън реши да остави този въпрос за по-късно.

— Малко вероятно ми се струва да забрави за знака с вдигнатия палец, още повече като знам, че със Сам никога не са го пропускали.

— Да, така е.

— А Сам каза, че в деня преди катастрофата Демън е изглеждал съвсем нормално. Усмихвал се е, шегувал се е. Тръгнал си е с вид на човек, който няма никакви проблеми.

Кирстен го изгледа въпросително. Райлън си пое дълбоко дъх и довърши:

— Което означава, че каквото и да се е случило, за да го разстрои толкова, то е станало в къщата в нощта преди катастрофата.

Стигнаха до входната врата. Райлън я задържа отворена за Кирстен.

— По кое време се прибра Рам онзи ден?

— Рано. Някъде около три.

Той погледна часовника си.

— Почти навреме. Какво правихте двамата?

— Гледахме видео. По-скоро той гледаше.

— Негови клипове?

— Да. Ленти с „Големият свят на спорта“ и други подобни.

— Защо каза „по-скоро той гледаше“?

— Защото аз непрекъснато влизах и излизах от стаята. Същата вечер сама приготвях вечерята.

— Защо?

Кирстен нямаше желание да отговори на този въпрос, но тъй като той не сваляше поглед от нея, каза:

— Алис я нямаше. Беше си взела два дни отпуск.

Откъм кухнята се чуваше фалшивото тананикане на домашната помощница, което никога не му се беше струвало толкова високо и дразнещо.

— Иди да й кажеш, че я освобождаваш за два дни — нареди Райлън.

— Не мога просто да вляза и…

— Тогава ще го направя аз — отсече той и тръгна към кухнята.

Кирстен се спусна след него и го улови за ризата.

— Аз ще й кажа.

Райлън чуваше през стената изненаданите възклицания на Алис, след това възраженията й, докато най-сетне капитулира и каза на Кирстен, че се е надявала на кратка почивка, за да може да посети дъщеря си и внуците.

— Какво сготви онази вечер? — попита той, щом останаха сами.

След като бе живял няколко седмици в тази къща, той вече не се чувстваше като гост и си бе позволил да вземе ябълка от кошницата на бюфета.

— Ядохме шиш-кебап.

— Агнешки? — осведоми се Райлън без всякакъв ентусиазъм.

— Добре. Имаш ли всичко необходимо?

— Това е безсмислено. Какво мислиш, че ще постигнем?

— Имаш ли всичко необходимо? — повтори той и й подаде току-що отрязано парче от ябълката.

Дъвчейки, тя се предаде:

— Да, струва ми се.

Провери в хладилника и шкафа, за да е сигурна, че разполага с продуктите.

— Ако размразя месото в микровълновата фурна, ще мога да започна приготовлението веднага.

— Хубаво. Ще ти помогна по-късно.

— Чарли… — подхвана Кирстен, но веднага млъкна.

— Чарли какво?

— Той не ми помагаше.

За момент двамата се взряха един в друг.

— Аз обаче ще ти помогна. Онези видеокасети в кабинета ли са? — Тя кимна. — Ще отида да ги прегледам. И бездруго имах такова намерение. Ела там веднага щом можеш.

Половин час по-късно тя влезе в стаята. Райлън затъмни доколкото бе възможно и изключи осветлението. Беше подредил предварително касетите в хронологичен ред, според етикетите на обложките им.

— В момента гледам втората касета — обясни й той, когато тя се настани до него. На екрана се появи усмихнатото лице на Чарлс Рам по време на интервю преди въздушно шоу в Минесота.

— Спомням си това шоу — каза Кирстен. — Всички, освен мен, намираха деня за приятен и слънчев. А аз замръзвах. Чарли изпрати човек от екипа до Сейнт Пол, за да ми купи кожено палто.

— Да прави скъпи подаръци беше една от характерните черти на Демън, нали?

— Да. Беше много щедър. — Погледът й не се откъсваше от екрана. — Чарли изпълни триковете си точно преди Сините ангели. Същата вечер излязохме на вечеря с тях. Те му изказаха благодарност, задето беше подгрял публиката.