Сандра Браун - Да обичаш отново

— В преносен смисъл, нали?

— Точно в преносен смисъл — засмя се тя.

Обичаше смеха й, защото звучеше неочаквано дрезгаво и сексапилно. Човек би допуснал, че ще прозвучи като звън на камбанка. А той беше мек и сърдечен.

Все още бе облечена в широките шорти и ризата, с които бе отишла до летището. Докато Райлън я наблюдаваше, тя изрита сандалите си и подви краха под себе си. Очевидно това бе любимата й поза. Кожата й беше гладка като на жена, която всяка сутрин се епилира в банята.

Ризата й беше разкопчана. Отдолу се виждаше еластично боди, над чийто горен ръб леко се издигаха гърдите й.

— Кирстен?

— Хм?

— На такова разстояние от Рам ли седеше, когато гледахте касетите?

Вместо да отговори, тя му отправи поглед, който мигом го накара да забрави всяка друга жена, застанала някога на пътя му.

— Ела по-близо.

Настоятелната покана бе в състояние да накара дори монахиня да се отрече от обета си за целомъдрие. Той лежеше отпуснато, подпрял глава на страничната облегалка на дивана. До босите му, изпружени напред и скръстени в глезените крака бяха захвърлени скъпите кожени обувки. Избелелият плат на дънките обгръщаше плътно бедрата му. Никой, освен ако не бе добре запознат с модната индустрия, не би допуснал, че ризата му е ушита от индийски памучен плат, струващ неколкостотин долара. Небрежната елегантност не му излизаше евтино. Един кичур тъмна коса се спускаше нехайно над веждите му и му придаваше характерното изражение, благодарение на което се бяха продали повече билети и пуканки, отколкото за която и да било друга филмова звезда от миналото или настоящето.

Кирстен се сурна по кожената тапицерия на дивана, докато се приближи до него. Той преметна едната си ръка през раменете й и я придърпа още по-близо.

— Обичам да произнасям името ти — прошепна в ухото й.

Със задоволство забеляза, че тя наклони глава на една страна, за да улесни устните му.

— Произнасяш го съвсем правилно — каза му пресипнало. — Още от първия път.

— О?

— Аха. Повечето хора го произнасят Кърстън — вместо Кирстен.

— Кирстен, Кирстен.

Положи главата й на ръката си и се наведе към устните й. Отначало я целуна нежно, както бе произнесъл и името й. Но щом усети вкуса й, допирът му стана алчен и настойчив. Тя откликна. Езиците им се докоснаха. Силните му пръсти проследиха шията й.

— Трябва ли да правим това? — запита го тя задъхано между две целувки.

— О, да.

— Не съм сигурна.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът?

— Имам си няколко.

— Прекалено си напрегната. Не играеш достатъчно.

— Какво ще кажеш за няколко сета тенис?

— А ти какво ще кажеш за малко секс?

Леките, закачливи целувки отново прераснаха в дълбока и страстна. Дланите му галеха кожата й, следвайки издигането и спускането на гърдите й.

— Райлън?

— Хм?

— Спри!

— Ъъъ — Не преставаше да я целува. — Домашните видеокасети, колкото и да са интересни, в един момент омръзват.

— Да, но… — Гласът й заглъхна във въздишка, когато ръцете му се обвиха около гърдите й.

— Това ти харесва, нали? — Тя издаде някакъв звук, който той изтълкува като „да“. — Стават толкова твърди, толкова сладки.

Наведе глава и впи устни в изпъкналата плът, която сякаш се мъчеше да се освободи от ограниченията на дрехата. Започна да я дразни със зъби, докато Кирстен застена и се заизвива.

Положи я по гръб на дивана и се наклони над нея. Отмести крака й и го вдигна на кръста си. След това се настани между бедрата й и се притисна към нея.

Струваше му се, че се е изгубил. Тялото му имаше една-единствена цел: да проникне дълбоко в нейното и да освободи там обзелото го напрежение. Без да престава да я обсипва с целувки, зарови глава в извивката на рамото й и започна да се движи ритмично, притискайки я по-силно и по-силно.

— Райлън, Райлън!

Гласът и най-после стигна до съзнанието му. Вдигна глава и я погледна със замъглени от страст очи.

— Не тук. Не сега. — Бе порозовяла от желание, но в очите и се четеше молба.

Насилвайки се да си възвърне самоконтрола, той се привдигна и й помогна да седне. После облегна глава на една възглавница и затвори очи, докато пулсът му се нормализира.

— Разбрах — каза й с едновременно засрамен и извинителен тон. — Не се е случило тук.

Докато бяха седели толкова близо един до друг, беше забравил целта на този следобед. Трябваше да пресъздадат последните часове и случилото се между Кирстен и покойния й съпруг, а не да предприемат действия, касаещи тяхното бъдеще. Пое си дълбоко дъх и оправи с пръсти косите си.