Сандра Браун - Да обичаш отново

— Съжалявам за загубата ти.

— Никога не съм споменавал пред никого за това.

— Радвам се, че го сподели с мен.

— Така ли?

— Точно така. Ще запазя тайната ти.

— Никога не съм се съмнявал. — Целуна я отново, разтваряйки устните й. — Готова ли си?

Тя бързо се отдръпна назад. Реакцията й го разсмя.

— Имах предвид, готова ли си да плуваме?

— О! — По бузите й се разля приятна руменина. -Да… Не… Ще ми отнеме минутка да си облека банския.

Прегръдката му се затегна, когато тя опита да се освободи.

— Можеш да минеш и без него. Аз ще плувам гол.

— Знам. Вече съм те виждала.

Райлън наклони глава и подсвирна:

— Я виж, така ли? Значи си ме наблюдавала първия ден?

— Нямах голям избор — тросна се тя.

— И какво си помисли?

— Че си доста дързък, щом си тръгнал да се разхождаш наоколо съвсем гол. — Успя да се освободи и се запъти към бунгалото, където държеше няколко бански костюма и плажни кърпи. Смехът му я съпроводи.

Без следа от притеснение Райлън се съблече и скочи във водата. Голотата му не можеше да остане незабелязана в ярко осветения басейн, така че изпита двойно задоволство, щом забеляза Кирстен да излиза, облечена в зелен бански, и грациозно да се приближава към него.

Доплува до края и се подпря на стъпалата. На нея й бяха необходими няколко минути, за да стигне до него.

Обърна се по гръб, изтри водата от лицето си и му хвърли кос поглед.

— Никак не си срамежлив, а?

— Не. В колежа позирах на студентите от курса по изобразително изкуство.

— А родителите ти одобряваха ли?

— Колкото и да сме близки, не им казвам всичко — ухили се той, после се обърна настрани и сложи ръка върху корема й. — Каква еротична картина.

Двамата едновременно се загледаха във водата, под която мургавата му ръка силно контрастираше с белотата на корема й.

— Кирстен?

— Хм?

— Онази нощ правихте ли любов с Рам?

Колебанието й трая толкова кратко, та Райлън помисли, че си е въобразил. Гледайки го право в очите, тя кимна.

— Тогава се люби с мен.

Жената въздъхна примирено, преди да обхване главата му и да обсипе лицето му с целувки. Той сковано се обърна и се надвеси над нея.

Лекото движение на водата носеше тялото му към нейното. Тя обви ръце около врата му. Краката й се разтвориха. Неговите бързо се наместиха между тях. Охладената им кожа само правеше устните им по-горещи. Той се притискаше към нея, отдалечаваше се и отново се връщаше.

— Нищо чудно, че океанът е толкова населен — измърмори тя.

— Защо?

— Това е блаженство.

— По дяволите, така няма да стане. Ръбът на стълбите ще насини гърба ти, а аз не мога да те държа, защото и двамата ще паднем.

Това трябваше да прозвучи смешно. Трябваше да ги разсмее. Но и двамата бяха прекалено заети със следващата целувка.

— Сауната — предложи тя задъхано.

— Чудесна идея.

Той се изкачи по стълбата и й протегна ръка. Нямаше начин да прикрие възбудата си. Без дори да се опитва, я поведе към съседната сграда, където се намираше сауната, оставяйки мокра следа след всяка стъпка.

— Чакай — улови го за ръката тя. — Ти върви, аз ще дойда след малко. Трябва ми минута. — Погледна го умолително, виждайки, че възнамерява да й откаже.

Райлън пусна ръката й и влезе в тухлената постройка. Горещината беше непоносима. Огледа иронично тялото си. Нямаше начин да му е студено. Целият гореше. Беше по-възбуден, отколкото когато и да било преди.

Вдигна маркуча и обля плочите. Те изсъхнаха и цялото помещение се изпълни с пара. Някъде от нея се появи Кирстен, обвита само с кърпа. Ако и неговите очи блестяха като нейните, без съмнение ги очакваше неповторимо преживяване.

Стелещата се пара като че ли беше влюбена в нея. Виеше се около главата, раменете и краката й като водорасли около приказна морска богиня.

Гърдите й бавно се издигаха и спускаха над възела на кърпата. Обзета от внезапен свян, тя приседна на скамейката с плътно стиснати колене и отпуснати в скута ръце. Изглеждаше като ученичка, която очаква да бъде наказана за провинение от строгата си майка.

Райлън й се усмихна и изтри потта от челото си. Приближи се и седна до нея.

— Така ли се появи в сауната онази нощ?

В очите й се отразяваше червеникавото сияние, излъчващо се наоколо, но той предпочиташе да мисли, че блясъкът им се дължи на желанието, което бе разпалил у нея.

— Не.

-Ами?

Стори му се, че измина цяла вечност, докато треперещите й ръце развържат възела на кърпата. Когато най-сетне успя, продължи да я притиска към тялото си.