Сандра Браун - Да обичаш отново

После внезапно я пусна. Хавлията се свлече до бедрата й. Кирстен стоеше пред него гола. Зърната на гърдите й бяха порозовели и втвърдени въпреки горещината. Леката извивка на ханша й подчертаваше тънката й талия. Къдравите косми между краката й бяха леко влажни. Кожата й блестеше от потта и плажното масло. Мократа й коса, пригладена назад, я правеше да изглежда много млада. Твърде млада, за да бъде докосвана.

Почти.

Райлън, също облян в пот, коленичи пред нея. Устните му потърсиха нейните. Те откликнаха свенливо. Когато езикът му проникна между тях, ръцете й се вкопчиха в раменете му. Той усети как тялото й се отпуска. За момент му се стори, че може да види прехвърчащите помежду им искри на желанието.

Той постави ръце на кръста и. Докато целувките им ставаха все по-страстни, дланите му се движеха нагоре-надолу, докато палците му накрая достигнаха гърдите й.

— Толкова си красива! — Погали зърната й, наслаждавайки се на твърдостта им. — Добре ли ти е?

— Да, да… Но…

— Какво, любов моя?

— Целуни ги.

Ударите на сърцето отекваха в ушите му. С удоволствие щеше да изпълни молбата й. Сведе глава, улови твърдото зърно с устни и го засмука. Кирстен обви плътно лицето му с ръце и се приведе към него.

— По-силно — изстена тя. — Искам да го почувствам навсякъде.

Обви ръце около нея. Наклони я назад и жадно се залови с гърдите й. Но не бе имал намерение да й причинява болка. При най-малкия знак, че се чувства некомфортно, я галеше, за да я успокои.

Обра с устни потта под гърдите й. Тя изхлипа тихо и той се уплаши, че избързва. Придърпа я в прегръдките си, за да я утеши, но устните, тръпнещи под неговите, ръцете, галещи го непрекъснато, му подсказаха, че тя е възбудена толкова, колкото и той, а безпокойството й се дължи на объркване, а не на страх.

— Тялото ти е прекрасно, Райлън — каза му, щом устните им се разделиха.

— Това, предполагам, не е изненада за теб. Нали съм участвал в еротични сцени.

— На екрана ти си просто красиво тяло. Но сега е съвсем друго. Много по-лично е.

Погледът й го обходи влюбено. Райлън винаги бе приемал добре оформеното си тяло като предимство в професията си, но никога досега не се бе гордял с него толкова. Когато тя сложи ръце на гърдите му и зарови пръсти в къдравите влажни косми, сърцето му трепна от задоволство от възхищението й.

Телата им бяха станали хлъзгави от влага, но това само засилваше желанието им, когато се притискаха за поредната целувка. С леко движение на коляното той разтвори краката й. Настани се между тях и усети топлата влажна женственост върху корема си.

Обсипа с целувки шията, гърдите, корема й. Лицето му се зарови в скута й. Най-после имаше възможност да целуне малката черна бенка на бедрото й.

— Обичам те, Кирстен.

След това я докосна с разтворени устни. Целуваше я с обич и страст. Езикът му проникваше дълбоко в нея, наслаждавайки се на сладостта й, докато горещото помещение се изпълни с виковете й на задоволство.

Той я притискаше към себе си, докато тя най-сетне притихна. Главата й бе сведена, скрита в гърдите му. Долавяйки неудобството й, Райлън мълчеше. Взе я на ръце и я изнесе от сауната.

Отнесе я до басейна и се спусна по стъпалата. Не спря, докато водата не стигна до брадичката на Кирстен. Отпусна ръката, пъхната под коленете й. Краката й се раздвижиха, но не можеха да стигнат дъното, затова тя продължи да се държи за него.

Внезапно вдигна глава и го погледна. Той загреба вода с шепа и я изсипа върху косите й. Тя се разсмя, когато струйките потекоха по лицето й. Райлън изпитваше такава любов, че бе неспособен да продума.

— Искам да опитам колко си сладка — каза й най-накрая.

Целуна я страстно, завладявайки устата й. Хвана я здраво и двамата се потопиха под водата. Хладината й отми потта от сауната. Не преставаха да се целуват. Когато се подадоха над повърхността, устните им все още бяха слети.

Разделиха се бавно. Райлън заплува към плиткия край на басейна, повличайки я със себе си. Уловени за ръка, тръгнаха към къщата. В спалнята й той запали малката нощна лампа. Жълтата светлина хвърляше златисти отблясъци върху голите им тела. Разхвърля няколко възглавници из леглото и се излегна върху тях, после я привлече към себе си.

— Добре ли си? — запита я, щом се озоваха лице срещу лице.

— Чувствам се изтощена.

— И аз.

— Беше несправедливо едностранно, нали? Иска да кажа, че ти не…

— Как смяташ да поправим това?