Сандра Браун - Да обичаш отново

Тя веднага се притисна към него. Той се потърка в слабините й.

— Кирстен — прошепна й. — Кажи го!

— Искам да те почувствам в себе си, Райлън.

Той бързо я обгърна и проникна дълбоко само с едно решително движение.

— Господи, толкова си тясна — изстена. — И стегната. Не ти ли причинявам болка?

Очите й се отвориха. Улови страните му с длани и главата й се повдигна достатъчно, за да го целуне.

— Не. Не!

Отначало движенията му бяха предпазливи. Но трябваше да откликне на повдигането на ханша й, на втвърдените й гърди под устните си, на ръцете й, галещи раменете и гърба му. Внезапно всичко останало в света престана да съществува и да има някакво значение — и кариерата му, и нейното минало, и несигурното им бъдеще. Единственото, което искаше бе да направи това преживяване най-красивото нещо в живота й.

Знаейки, че ще свърши бързо, той се въздържаше, за да задоволи нейната нужда. А краят ги връхлетя като буря. Никой от двамата не беше подготвен за физическото и психическото удовлетворение, което ги порази в един миг.

Всичко бе свършило, но той не искаше да се отделя от нея.

— Не съм ли твърде тежък? — запита, привдигайки се леко на лакти.

Тя лениво поклати глава.

— Не знам дали да приемам като комплимент или обида това, че веднага след като те любих, ти се приспа — засмя се той.

Очите й се отвориха сънливо.

— Не спя. Просто ти се наслаждавам. Прекрасно е.

Обзе го непреодолимо чувство за собственост. Зарови лице в извивката на врата й и се остави на ласките й. Тя започна от ушите. Пръстите й бавно се спуснаха по гърба към бедрата му, оставяйки по кожата бледи следи от ноктите и. Лекото триене на тялото й в неговото му пречеше да мисли, оставяше го без дъх.

— Кирстен?

— Хм?

— Аз…

— Знам. Много е приятно.

— Имаш ли нещо против.

Тя поклати отрицателно глава.

Този път много бавно, много нежно проникна дълбоко в нея. По вените им се разливаше първично, животинско удоволствие. Дори краят продължи по-дълго. След това и двамата заспаха.

Събудиха го леки целувки. Нещо едва доловимо, като докосване на пеперуда, погали устните му, после изчезна. Господи, помисли си той. Тя ли беше?… Да, нейните пръсти милваха корема му. Не слабините, макар и да усети, че не е далеч от тази идея.

— Малките момиченца могат да си навлекат доста неприятности, когато играят подобни игри с момченцата — отбеляза той, без да отваря очи.

— Точно на това разчитам.

Устата му веднага се озова върху нейната. Целуна я жадно, преди да я погледне и да забележи усмивката й.

— Добре ли спа? — попита тя. Той изхъмка утвърдително. — А гладен ли си? Защото аз съм.

Кирстен бързо скочи от леглото. Райлън се претърколи и се опита да я хване.

— Веднага се върни тук!

Тя се разсмя:

— Ще се върна.

Загледа се след нея и веднага реши, че тя има най-хубавия задник, който някога е виждал. Беше доста закръглен за слабата й фигура. После се отпусна по гръб, сложи ръце под главата си и се замисли колко хубав би могъл да е животът.

Спалнята й се бе оказала голяма изненада. В пълен контраст с модерно обзаведената къща, стаята бе романтично обзаведена със старинни мебели. Кирстен можеше да има скъпи дрехи и шикозна прическа, но дълбоко в душата си оставаше неподправено женствена.

И Райлън обожаваше всичко у нея. Тя се върна след няколко минути. Той със задоволство отбеляза, че е гола и щастливо усмихната.

— Обичаш ли сладолед?

— Спенсър Трейси не беше ли любимият ми актьор? — шеговито отговори той.

Двамата лакомо се нахвърлиха върху кутията, докато я изпразниха. Райлън я сложи върху нощното шкафче, седна в средата на леглото и привлече Кирстен към себе си. Накара я да се обърне с лице към него и да обвие бедра около ханша му.

Отначало устните им бяха студени от сладоледа. Но още при втората целувка станаха горещи, търсещи, ненаситни. Дланите му загалиха гърдите й.

— Ръцете ти никога не стоят мирно — скара му се тя задъхано.

— Неприятни ли ти е?

— Страхотно е.

Той не престана да я целува.

— Навик от детството ми. Черил не ми позволяваше да си играя с куклите й.

Пръстите му дразнеха втвърдените й зърна. Гърбът й се изви инстинктивно. Тя се отдръпна от него, повдигайки приканващо гърдите си.

Райлън бе изумен от страстта, която бе открил под привидно хладната й сдържаност. Веднага щом съмненията се бяха изпарили, тя се бе превърнала в друга жена. Вълнуваща. Забавна. Чувствена.

Целуна гърдите й, после зарови лице между тях.