Сандра Браун - Да обичаш отново

— Обичам те. Кирстен.

Тя вплете пръсти в косите му и повдигна главата му, за да го погледне в очите.

— Каза го и преди, Райлън. Но не беше необходимо да го правиш само за да ме вкараш в леглото. Не е необходимо и сега.

— Заради това ли го казвам според теб?

— А не е ли вярно?

— Ти си тази, която мислиш и за двама ни. Жената с готов отговор на всеки въпрос. Ти ми кажи.

Докато обмисляше отговора, тя навиваше космите по гърдите му около пръстите си.

— Запозната съм със системата. Мъжете от екипажа на Чарли се възползваха от момичетата, които срещаха по пътя, като им обещаваха вечна любов в замяна на няколко дни секс.

— Да, лесно е да се увлечеш по звезда.

— Точно така. Не съм толкова наивна, та да повярвам, че си се влюбил в мен.

— Защо ти е толкова трудно да повярваш?

— Защото ти си звезда! — възкликна тя. — Нали Маккол те обяви за най-сексапилния мъж за миналата година? Би могъл да имаш всяка жена, която пожелаеш.

— Благодаря ти за комплимента — сухо каза той. — Но ако това е вярно, защо не хукнах след друга, след като ти се предаде?

— Аз лаская егото ти. Трябваше да докажеш и на мен, и на себе си, че можеш да ме прелъстиш.

— В началото беше така — призна си той. — Твоето безразличие ме заинтригува. — Зае се съсредоточено да оправя падналите над челото й кичури, за да си осигури време да подбере най-точните думи. — Прекарах тук с теб повече от три седмици. Все още ли ме смяташ за повърхностен човек? Сега не ме ли познаваш по-добре, отколкото когато ме видя за първи път в кантората на адвоката ти?

Гледаше я настойчиво, уловил ръцете й между своите.

— Не те обвинявам, задето ме прие резервирано. Нали разбираш, опитвах се да поддържам репутацията си на „копеле“. Това е нещо като защитна реакция. Осигурява ми право на личен живот. Но е само илюзия. Това не съм аз. Успя ли да разбереш това, Кирстен?.

Нейните устни трепереха, но тя вдигна ръка и притисна пръсти към неговите.

— Държах се толкова лошо с теб. Как може да ме обичаш?

— Разполагаме само с остатъка от живота си. Не съм сигурен дали за толкова кратко време ще успея да ти покажа колко те обичам.

Тя се усмихна на шегата му, но поклати глава:

— Не разполагаме с остатъка от живота си, Райлън. Остава ни само тази вечер.

Той я изгледа, невярващ на ушите си.

— Очакваш от мен да си тръгна от живота ти, сякаш нищо не се е случило? Никога, Кирстен. Дори и след милион години няма да се откажа от теб.

— А какво предлагаш?

— Да заживеем заедно и щастливо.

— Забравяш нещо.

— Какво?

— Искам анонимност.

Наистина беше забравил това. Постепенно бяха преодолели всички препятствия по пътя си, но бе оставало още едно. И то се бе оказало сериозно.

— Ще измислим нещо.

— Невъзможно е.

— Никога не ми казвай, че съществуват невъзможни неща! — предупреди я той мрачно. — Това само ще усили решителността ми да ти докажа, че грешиш.

Въздишайки, тя се наведе напред и допря челото си в неговото.

— Райлън, моля те, не очаквай от мен повече, отколкото мога да ти дам.

— Ако всичко, което можеш да ми дадеш, е само една-единствена вечер, ще се възползвам от нея докрай.

— Говоря сериозно. Какво очакваш от мен?

— Очаквам да ме обичаш, колкото и аз. — Наведе се към нея и я целуна. — Изобщо ли не ме обичаш? Поне малко?

— Не знам — отговори тя с нещастен вид.

— Обичаш ме — каза той уверено. — В противен случай защо ще си тук, защо ще правиш това, защо ще се любиш с мен?

— Защото си красив. Защото исках. Необходимо ми беше.

Прихващайки я отзад, той я повдигна и проникна дълбоко в нея. Стенейки от удоволствие, тя допря глава на рамото му и започна да се движи бавно нагоре-надолу.

— Райлън! — изхлипа тя. — О, господи, имам нужда от теб. И от това.

В тихия й плач имаше такова дълбоко отчаяние че той веднага разбра, че не е успял да разкрие докрай тайните й. Но в този момент откликваше единствено на физическата й нужда. Провря ръка между телата им и загали най-нежната и най-чувствителната й част. Когато накрая започнаха да се движат в синхрон, той отпусна юздите на страстта си, изпълвайки я с най-неопровержимото доказателство за любовта си.

Райлън се разбуди бавно, без да може да си обясни от какво точно. Протегна ръка към Кирстен, но тя не лежеше до него, както я бе оставил, когато, изтощени и преситени от любов, бяха заспали.

Отвори очи. Тя все още беше в леглото, но свита в другия му край. Плачеше. Очевидно разтърсващите я ридания го бяха събудили. Цялата трепереше, но не издаваше нито звук.