Сандра Браун - Да обичаш отново

Протегна ръка към нея, но не можа да я стигне.

— Кирстен?

Риданията веднага престанаха. Тя подсмъркна, но не отговори.

— Какво има? — Шепотът му отекна в тихата стая. Отново не получи отговор. Инстинктивно усети, че не трябва да я докосва, въпреки че копнееше да го стори.

— Как можеш да плачеш след онова, което се случи снощи?

Беше искрено изумен. Цялото тяло го болеше. Чувстваше се уморен до смърт. Очите му бяха зачервени от недоспиване.

И все пак никога досега не се бе чувствал по-добре.

Не можеше да разбере какво я бе накарало да плаче. Едва ли беше от радост. Не беше от жените, които, неспособни да понесат щастието си, го изливаха в потоци от сълзи. В самотното й тихо хлипане нямаше нищо весело. Точно обратното. Струваше му се, че сърцето й се къса от болка.

Предпазливо се приближи към нея и погали с пръсти разпилените по врата й кичури. Както бе очаквал, тя бързо се отдръпна и приседна на ръба на леглото. Извърна се и го погледна през сълзи.

— Не това стана през онази нощ.

Трябваха му няколко секунди, за да разбере смисъла на думите й. Ала след като ги разтълкува, усети как сърцето му подскочи.

— Имаш предвид с Рам?

Кирстен кимна.

— Предполагаше се, че трябва да пресъздадем всичко точно, нали? Е, нещата не се развиха така.

Какво, по дяволите, трябваше да означава това? Замислен, Райлън я наблюдаваше как тръгва към банята, без да каже нито дума повече, без дори да го погледне.

Дали онази нощ преди две години не е била по-хубава? Или пък по-лоша? По-щастлива? По-тъжна? По-страстна?

Невъзможно. Нищо но би могло да бъде по-страстно от онова, което бяха преживели заедно. Може би го сравняваше с Демън Рам? Съпоставяше ги като любовници? Преценяваше чувствата си към всекиго от тях? Какво, за бога?

Дявол да го вземе, тази жена щеше да го подлуди!

Беше ядосан и смяташе, че има пълно право да е. За каква се мислеше тя, като правеше подобно изявление, докато той лежеше усмихнат и доволен, а след това изчезваше в банята, без да даде някакво обяснение? Беше се показал дяволски търпелив към нея, но сега бе отишла твърде далеч. Нямаше да й се размине току-така.

Скочи от леглото и се втурна през стаята, но се спря и изруга яростно, тъй като чаршафът се омота около краката му. Хвана се за дръжката на вратата към банята и я стисна с такава сила, че кокалчетата на ръцете му побеляха. Отвътре се чуваше шум от плискаща се вода. Ако връхлетеше съвсем гол и за почнеше да крещи, щеше да изглежда като пълен глупак, още повече че Кирстен явно се опитваше да се успокои, вземайки си душ.

Няколко минути по-късно стоеше под душа в банята за гости. Обличането не му отне много време. Въпреки това, тя го бе изпреварила и вече бе в кухнята. Беше се загърнала до брадичката в бял халат. Косата й още бе мокра и пригладена плътно около побелялото й лице. Беше боса, но погледът, който му хвърли, когато той се появи на прага, бе всичко друго, ала не и уязвим.

Нервите му бяха опънати до крайност, но цялото му същество бе изпълнено с любов към жената, чиято душа си оставаше загадка, независимо че познаваше толкова интимно тялото й. Затова изрече първото нещо, което му хрумна:

— Ти си отказала на съпруга си. В нощта, преди да умре, ти не си искала да правиш любов с него. Така ли е?

— Не.

— О, сигурно е било така — настоя той, възползвайки се от унинието й, за да я притисне до стената. — Изиграла си една от твоите ледени превземки и не си му позволила дори да те докосне. Знаеш ли, че това наистина може да накара един мъж да изгуби разсъдъка си? Така че на следващия ден Рам се качва на самолета и решава да се самоубие заради теб.

— Не!

— Колко пъти преди това си си играла с него така?

— Престани!

Тя притисна ушите си с ръце, но той ги издърпа и ги стисна в желязна хватка.

— Снощи ми даде онова, което си отказвала на бедничкия Чарли. Да не би да беше някаква компенсация? Чиста ли е сега съвестта ти?

— Няма причина да се чувствам виновна — изкрещя тя.

— Превърнала си съпруга си в сексуален просител, като си му отказвала онова, което му се пада по право.

— Не е вярно!

— Не?

— Чарли, а не аз, не…

Тя рязко издърпа ръцете си и се извърна. Райлън я улови за рамото и я принуди да се обърне с лице към него.

— Какво каза? — запита той, недоумявайки. Лицето й бе неестествено бяло. Очите й се взираха в него уплашено.

— Нищо.

— Не ти, а Чарли какво, Кирстен?

Езикът й нервно облиза пресъхналите устни.

— Чарли беше този, който не правеше любов с мен.