Сандра Браун - Да обичаш отново

— Допускаш ли че Рам се е чувствал застрашен от желанието ти да станеш професионална писателка? — попита Райлан зает да разрязва месото си.

— Не виждам как би могъл да се почувства застрашен. Никога не съм казвала, че съм доволна от положението на обикновена домакиня. През цялото време пътувах с него и имах различни планове, които запълваха времето ми, докато той бе зает.

— Мога да си представя колко често се е случвало това.

— Те с момчетата бяха почти непрекъснато заедно — Кирстен остави вилицата в чинията си и извърна поглед. — Досещам се какво си мислиш.

— И какво е то?

— Чарли не беше гей. Между тях нямаше нищо друго, освен приятелство. Близко приятелство с всеки, свързан с работата му.

— Вярвам ти.

Тя взе вилицата си и продължи да се храни, по той долови раздразнението й. Подхвана отново разговора:

— Каза, че много си пътувала с него.

— Да. Но през последните няколко години пътуванията се поразредиха. Вече бе станал достатъчно известен и можеше да избира къде да ходи. След това купихме тази къща и се установихме тук.

— Говорили ли сте за деца?

Веднага забеляза, че вилицата застина между чинията и устата й, а когато продължи да се храни, движенията й бяха забавени, сякаш срещаха някаква съпротива.

-Да.

— И?

— Просто говорехме. Това е…

— И кой от двамата не искаше?

— Никой. — Вилицата отново изтропа върху чинията. — Казах, че просто сме говорили. Не сме се карали.

— Значи и двамата одобрявахте идеята.

-Да.

— Не виждам никакви деца наоколо, Кирстен — отбеляза той нетактично.

— Никога не съм забременявала.

— Да не би някой от вас да е бил стерилен?

— Не, доколкото ми е известно.

— Не сте ли ходили на преглед? — Мислеше си, че някакъв спор за дете или невъзможността им да имат бяха могли да са причината за лошото настроение на Рам и разсеяността му, особено ако се е смятал за виновен за безплодието на Кирстен.

— Не бързай да си правиш заключения, Райлън. Говориш като герой от сапунена опера. Двамата с Чарли искахме дете. Но… но просто не се получи. Доволен ли си?

Райлън се облегна на стола и се загледа в лицето й.

— А аз щях да имам дете.

Неочакваното изявление я стъписа. Очите й се разшириха от изненада и дъхът й изсвистя през разтворените й устни.

— Къде е то сега?

— Майка му го уби.

Яростта, която го бе обзела тогава, след като младата актриса му бе съобщила за аборта, го обзе отново. Ръцете му несъзнателно се свиха в юмруци. През онзи ден той бе осъзнал, че всеки е способен на насилие. Бе изпитал желание да убие проклетата кучка с голи ръце. Поривът му да я унищожи го бе изплашил най-много. Сега беше благодарен на Бог, задето някак си бе успял да се въздържи.

Овладя гнева си и забеляза, че ръката на Кристен лежи успокоително на рамото му. Покри я със своята и погали гладката й кожа.

— Направила е аборт? — прошепна тя.

Той отвратено смръщи лице при произнасянето на противната дума.

— Разбирам, че понякога прекъсването на бременността е необходимо. Дори съм склонен да го приема, Но, по дяволите, не и когато става въпрос за моето дете!

— Коя беше майката?

Райлън я погледна и мислено и благодари за съчувствието, което прочете по лицето й.

— Тя няма никакво значение. Никога не е имала. Но детето ми имаше. И сега ми се повдига при мисълта, че е било убито.

— Нима за теб е толкова важно да имаш дете?

— Не беше, докато не се случи — призна той. — Но щом ми каза за бебето, почувствах, че го искам. Сигурно, защото семейството ми е много сплотено. — После я запита неочаквано: — Ами ти? Къде са родителите ти?

— Татко и мама са се развели, когато съм била много малка. Не си го спомням. Той се е оженил и има друго семейство. Не поддържаме никаква връзка. Мама почина няколко месеца след като се омъжих за Чарли. — Усмихна се мило. — Тя го обожаваше, а и той много я обичаше. Радвам се, че имаха възможност да се запознаят.

Няколко минути останаха мълчаливи, загледани в залеза, всеки потънал в собствените си мисли.

— Изпаднахме в доста меланхолично настроение, а? — отбеляза Райлън и стана да прибере чиниите. -Хайде да поразчистим.

След като кухнята беше приведена в ред, отново излязоха на терасата. Вечерта беше чудесна. Кирстен включи осветлението на басейна. Като се изключи луната, то осигуряваше единствената светлина.

— Какво правихте онази вечер, след като се нахранихте? — попита Райлън.

— Плувахме.

— Сериозно? Точно смятах да ти предложа същото. — Обви ръце около кръста й и я привлече по-близо Целуна я нежно и прошепна: — Благодаря ти, че не ми изнесе лекция за правото на жената да избира и други подобни глупости, след като ти казах за аборта.