Сандра Браун - Да обичаш отново

— Преди да излети, Рам провери ли машината? -обърна се той към Сам.

— Да.

— Ти беше ли с него?

— Не. Работех си тук. Обаче провери всичко, щото го виждах да се върти отвън. Даже му подвикнах няколко пъти.

— В какво настроение беше? — запита Кирстен.

— В нормално — сви рамене механикът.

— Не ти ли се стори потиснат или нещо такова?

— Не.

Кирстен погледна към Райлън, но в същия момент Сам добави:

— Може би малко разсеян.

— Как?

— Разсеян?

Кирстен и Райлън се уловиха за думата като удавник за сламка.

— В какъв смисъл беше разсеян, Сам? Много е важно да си спомниш всяка подробност. Случи ли се нещо необичайно?

— Тогава ми се стори странно, но… — Замълча и отново сви рамене. — След катастрофата настана такава суматоха, че почти забравих за това.

Райлън беше убеден, че Сам не би забравил нито минута от този ден до края на живота си. До този момент старецът беше крил тази малка тайна от вдовицата и от целия свят именно защото знаеше, че е изключително важна. Вероятно той също имаше нужда да се освободи от духа на Демън Рам. Навярно го бе осъзнал и бе решил, че най-сетне времето е дошло. Фактите, независимо колко неприятни бяха, трябваше да се погледнат в очите, преди да бъдат отпратени в забрава.

— Кажи ми… кажи ни — каза Кирстен.

— Ами нали знаеш за нашето малко суеверие?

— Знакът с вдигнатия палец?

Сам кимна. Кирстен бързо погледна към Райлън. Той също кимна и се обърна към стареца:

— Точно преди да излети, Демън е поглеждал към теб и е вдигал палеца си. Ти си го поздравявал.

— Аха. Точно тъй. Виждаш ли… онази сутрин… той… Ами той почти беше забравил.

Няколко минути всички седяха неподвижни и безмълвни. Най-сетне Кирстен се обади тихо:

— Забравил? Но как би могъл да забрави? Това беше нещо, което и двамата правехте съвсем машинално.

— Знам и точно затова се притесних. Ама по-късно. — Сам отбягваше да ги погледне в очите. Напуканите му ръце нервно триеха бедрата. — Аз седях отвън и гледах към него, щото чаках да го направи. Само че той си гледаше право напред, като да мислеше за нещо. Кой знае? Извиках му. Той тръсна глава, сякаш се събуди, и ме погледна. Усмихна ми се с неговата си усмивка. Сетне направи знака и потегли. — По сбръчканото лице се затъркаляха горещи сълзи. — Така го видях за последен път.

Райлън се наведе към Кирстен над скоростния лост и сложи ръка на коленете и.

— Разстроена си.

Въпреки очилата знаеше, че очите и са още влажни.

— Сам плака като дете, когато за първи път го накарах да ми разкаже всичко. Чувствам се ужасно, че го принудих отново.

— Знам.

— При това съвсем излишно.

— Кой твърди това?

— Не научихме за катастрофата нищо, което да не ни е било известно. Всичко беше описано в рапортите.

— Но Сам потвърди, че съществуват дреболии, които нямат логично обяснение.

— Така е при всяка самолетна катастрофа. Винаги има необясними неща.

Райлън не искаше да спори с нея. Тя бе откликнала на молбата му да му сътрудничи в откриването на истината и в пресъздаването на последния ден на Демън Рам. Всяка непредпазливост би могла да я затвори отново в черупката й, този път може би завинаги. Онова, с което се беше заел, бе не само полезно за него, но и лековито за нея. В противен случай би се отказал. Сигурно е много тежко да откриеш, че човекът, когото си обичал, е сметнал живота си за напразен и е избрал смъртта.

— Как ще обясниш радиото? — попита той.

Беше сигурен, че ако я въвлече в разговор, тя сама ще стигне до истината, която за него вече беше очевидна. Нямаше никакво съмнение, че Демън Рам умишлено е разбил самолета си или поне не е направил нещо, за да предотврати катастрофата.

Кирстен подпря брада в облегалката на седалката.

— Не мога да си обясня защо не се е опитал да се свърже с кулата.

— Когато са проверявали радиото след инцидента, са установили, че работи безупречно.

— Но индикаторът за горивото е бил повреден. — В гласа й се долови упоритост, като че ли се опитваше да убеди сама себе си.

Райлън се помъчи да говори колкото може по-спокойно и по-делово.

— Малка повреда, която би установил още при проверката преди полета.

— Може тогава да е бил изправен.

— Може. Но ако проблемите му са започнали след излитането, той е бил достатъчно опитен пилот, за да приземи самолета безопасно, особено като се има предвид идеалното време. Тези самолети са много леки и подвижни.

— Знам всичко за тях, Райлън — остро го прекъсна тя и рязко извърна глава.