Сандра Браун - Да обичаш отново

Сексуалността беше съществена част от него. Също като характерната извивка на веждите му, походката и леко дрезгавия му глас. Не би могъл да я промени по своя воля. Обичаше Кирстен Рам с цялото си същество, следователно и с нея.

Но дали тя обаче щеше да откликне някога, поне що се отнасяше до това?

Какво не беше наред с нея? Физически — нищо. Тялото й реагираше съвсем нормално. Вероятно всичко се свеждаше само до това, че бе все още влюбена в Чарли Рам. Демън — типичният американски чаровник. Мъж с пленителна усмивка и магнетично обаяние. Богат и много известен. Нищо чудно, че го е обичала до полуда.

Но вече бяха изминали две години от неговото самоу… така де, от неговата смърт. Тази жена бе готова да обича друг мъж, независимо дали го осъзнаваше или не.

Значи пред Райлън имаше две възможности Или да захвърли кърпата в ъгъла, да си замине и цял живот да се чуди какво ли е могло да се случи. Или пък да остане, да я изяде с парцалите, ако се наложи но да открие корените на отвращението й към секса и след това да ги унищожи, дори и да умре, опитвайки се.

Изправи се и изтърси пясъка от късите си панталони. Докато изкачваше на бегом стълбите, се почувства така, както когато веднъж неговият импресарио го бе посъветвал: „Не бих си направил труда да се обаждам на този продуцент, Райлън. Ролята във филма не е подходяща за теб. Дори и да ти я дадат, ще се провалиш. Това ще бъде краят на кариерата ти.“

Ала Райлън бе твърдо решен да получи ролята и да направи от филма хит.

И бе успял и в двете.

Кирстен се бе свила в ъгъла на един от кожените дивани в кабинета на Рам, когато Райлън, избръснат и преоблечен, седна до нея.

Без дори да я поздрави, той започна:

— Трябваше да ме зашлевиш.

Тя вдигна към него сериозното си лице.

— Хрумна ми подобна мисъл.

— Защо не го направиш сега?

— Не е в стила ми.

— Давай. Направи го. Може да се почувстваш по-добре.

Устните й се изкривиха в тъжна усмивка.

— Съмнявам се.

— Ще приемеш ли извиненията ми?

— За какво?

— Задето се разкрещях като хулиган, измамен от проститутка.

Усмивката й стана по-широка.

— Ще ги приема, но само ако и ти приемеш моите.

— За какво?

— За това че не подминах гнева ти.

— Прощавам ти — каза той и добави: — Но не съм сигурен, че някога ще мога да го забравя.

Тя отклони поглед.

— Така е. Това е най-трудното, нали? Да забравиш.

— Аз и не бих искал да забравя, Кирстен. Искам завинаги да запомня как съм се чувствал, докато съм те държал в прегръдките си. — Веднага разбра, че я поставя в неудобно положение, повдигайки този въпрос, и побърза да подхвърли: — Значи разменихме си извинения. Става ли?

— Става.

Мълчаливо си стиснаха ръцете.

— Над какво работиш? И защо тук? — Посочи с ръка книгата, разтворена в скута й, в която бе направила няколко бележки.

— Последната глава — обясни тя. — Дойдох тук, защото си помислих, че малка промяна в обстановката ще ми се отрази добре.

— О? Някакви проблеми?

Кирстен въздъхна, сякаш се насилваше да говори за нещо, което би предпочела да премълчи.

— Преживявам нещо като авторска криза, щом стигнах до тази глава.

— Прекалено си обвързана емоционално. Не можеш да бъдеш обективна.

— Сигурно си прав.

Изглеждаше крехка и безпомощна. Очите и бяха обградени от тъмновиолетови кръгове, които подсилваха синините на очите й, но и подчертаваха бледността й. Нейната душевна и физическа слабост го караше да се чувства жесток. А тепърва му предстоеше да й причинява болка, преди да се заеме да я излекува от страховете й.

— Какво те затруднява толкова?

— Не мога да изразя с думи чувствата си, след като научих за катастрофата — призна тя.

— А споровете, които се повдигнаха около нея, не са ти помогнали.

Кирстен бе свалила очилата си и разтъркваше уморено очи. В момента, в който вдигна поглед към него, уязвимостта й се стопи. Райлън улови ръката й между своите и каза:

— Аз също искам да открия истината. Може би дори повече от теб.

— Заради филма?

— Да, отчасти. Но това не е единствената причина. Мисля, че си наясно коя е другата. — Под настойчивия му поглед лицето й бавно поаленя. Той продължи тихо: — Какво се случи снощи?

— Нали беше там? Знаеш какво се случи.

— Една красива, чувствена и сексапилна жена внезапно се вледени. Защо, Кирстен? И не ми казвай, че не си ме желала. Никоя жена не се възбужда толкова от мъж, когото не желае.

— Моля те, Райлън — изстена тя и сведе унило глава.