Сандра Браун - Да обичаш отново

Райлън вдигна ръце и се загледа в тях. Обърна ги веднъж, после пак. Боляха го. Кожата беше зачервена и подпухнала. Може би за всичко бяха виновни те. Сигурно бе усещал подсъзнателно болката. Майка му винаги бе твърдяла, че е неблагодарен пациент. Всеки път, когато се разболяваше, той се ядосваше на безпомощността си и изкарваше гнева си на всички около себе си. Никакви грижи не бяха в състояние да подобрят настроението му. Затова хвърли цялата вина за случилото се предната вечер върху наранените си ръце. Нещастието обичаше да си има компания. В този момент му се искаше да причини болка на някой друг.

Е, беше го направил.

Вдигна ръка и прикри с нея очите си. Но това не му помогна да пропъди от съзнанието си лицето на Кирстен, изражението й докато бе изричал жестоките думи. Бледа и разтреперана, тя се бе взирала в него. Очите й му се бяха сторили твърде големи за дребното и лице. Устните, влажни и подпухнали от целувките му, сякаш бяха избледнели и стиснати от отчаяние. Тя се бе преобразила пред погледа му. Бе му се сторило, че нещо дълбоко е нея е рухнало.

Цялата атмосфера се бе нажежила от напрежение. За момент бяха останали неподвижни и безмълвни.

Най-сетне тя бе заговорила:

-Не беше самоубийство. Как можеш да ми говориш такива неща?

Гласът й се бе извисявал с всяка следваща дума, докато се бе превърнал в истеричен писък. Ако не се бе нахвърлила върху него, може би той щеше да и се извини, да отхвърли обвинението и да я привлече отново в прегръдките си, този път не от страст, само да я успокои.

Ала нейната упоритост да защитава докрай Чарлс Рам бе провокирала тъмната страна в характера на Райлън. Желанието не го бе напуснало. А това без съмнение бе повлияло на обноските му.

Каквато и да беше причината, той се бе изсмял арогантно и бе казал:

— Такива слухове се носят, малката.

— Е, не са верни. — Кирстен скочи от леглото и застана пред него. Бързо закопча ризата и я пъхна в полата си. — Не са верни! Чуваш ли ме? Чарли не се е самоубил. Защо би го направил? Имаше всичко което би могъл да желае човек.

— С изключение на жена, която да му пуска…

— Как смееш?

— О, да, смея. Смея да говоря и да правя всичко пред една дама, която е направила това, което направи ти преди малко.

Тя се извърна към него с всичкото достойнство, което успя да събере:

— Не исках да се любя с теб.

— Чудесно!

— Тогава какво си се разкрещял?

— Доста поизчака, докато решиш да кажеш „не“.

— Нямах намерение да стигаме толкова далеч.

Той също стана от леглото и се усмихна иронично.

— Така ли? Затова ли Рам е желаел така отчаяно да умре? Да не би да му се е налагало да замества сексуалните удоволствия с въздушни трикове?

Кирстен закри ушите си с ръце.

— Спри! Онова, което стана между нас, няма нищо общо с Чарли!

Райлън изрази мнението си по въпроса с една-единствена ругатня и тръгна към вратата. Но преди да излезе, се обърна към нея и закопча ципа си с обидно усърдие.

— Ще запазя това за някоя, която ще го оцени.

Сега, след като бе премислил всичко, реши, че е прекалил. Думите му не изглеждаха толкова остроумни, както му се бяха сторили в началото.

Бях доста груб, опита се той да омаловажи вината си.

Не, нямаше извинение. Един зрял мъж трябваше да умее да овладява възбудата си. Нали това го отличаваше от животните. Хората отдавна не живееха в пещери и се бяха научили да приемат с достойнство отказа от страна на жената.

Тя не трябваше да позволява нещата да стигнат толкова далеч.

Наистина не трябваше. Но разумът му казваше, че Кирстен не бе планирала предварително поведението си. Тя беше готова и го желаеше точно колкото и той нея. Не тялото й бе казало „не“. Нещо друго я бе накарало да промени решението си в последния момент. Нещо в ума й. Или в сърцето.

Но аз не исках това: чук-чук, благодаря ти, красавице. Нищо подобно. Аз я обичам.

Следователно би трябвало да прояви повече търпение и разбиране, вместо да се нахвърля върху нея.

Отново седна на пясъка и се загледа във вълните, плискащи се в брега. Райлън бе намерил своето извинение за поведението си предната вечер. Нарече го любов. А да си влюбен е нещо като болестно състояние.

Беше чел за мъже, които обичат от разстояние, без изобщо някога да консумират вечната любов, която изпитват към жените. Беше много въодушевяващо да мисли, че съществува син на Адам с толкова чист дух и подобно благородство. Но не му се вярваше, че това е възможно в действителност.