Сандра Браун - Да обичаш отново

Повдигна леко лице и започна да обсипва шията й с целувки. В тях вложи цялата обич, която не можеше да изрази с думи. Тя все още не беше готова да го изслуша. Но той знаеше и душата му тържествуваше. Обичаше я! Това беше и раят, и адът. Тъй като все още не беше сигурен за кого плачеше тя.

— Нямах представа какво правиш там. Стори ми се че ми се привиждат разни неща…

Подсмърчайки, тя се поотдръпна.

— Тя… Онази жена, Пат… Обади ми се…

— Вече знам всичко. Тя ще си плати.

— Не, не, недей да я обвиняваш. Аз й предложих да донеса сценария там…

— Но защо? Мислех, че искаш да стоиш настрана.

— Наистина исках, но…

Гласът й заглъхна и тя сведе поглед. Той сложи ръка на бузата й и я обърна към себе си.

— Защо, Кирстен?

Отговорът й се забави доста.

— Бях толкова объркана.

— За какво?

-Заради онова, което ставаше у мен. Заради чувствата ми.

— Чувствата ти?

Пълните й със сълзи очи се вгледаха право в неговите.

— Това, което чувствам към теб.

Сърцето на Райлън заби по-учестено, отколкото тогава, в горящия самолет.

— Какво по-точно?

— Мисля, че знаеш.

— Направи поне някакъв намек.

— Когато съм близо до теб, не мога да разсъждавам трезво. Винаги изглеждам като глупачка.

— Не е вярно — възрази той и очите му жадно обходиха лицето й.

— Така е — настоя тя отчаяно. — Държах всичко под контрол, докато не се появи ти. Сега съм объркана и несигурна и не мога да си обясня защо. — Направи нетърпелив знак с ръка. — Не мога да ти обясня какво точно чувствам.

Той улови ръката й и я притисна към гръдта си под ризата.

— Нещо такова ли? — попита, имайки предвид ускорените удари на сърцето си.

— Точно такова — прошепна тя и на свой ред сложи неговата длан на гърдите си. — Усещаш ли?

Изстенвайки тихо, той се наведе към нея и я целуна. Тя веднага откликна, отвръщайки на настойчивия натиск на езика му.

Но все още у нея се усещаше някакво колебание. Докато все още можеше да разсъждава трезво, той побърза да се отдръпне.

— Какво има, Кирстен? Какво не е наред?

— За своя собствена беда, ти се оказа доста наблюдателен.

— Просто държа, когато една жена ме целува, да бъде сигурна, че целува точно мен.

— Ти знаеш? — отвърна тя с лека изненада.

Райлън кимна мрачно.

Тя потрепера и си пое дълбоко дъх.

— Точно това имах предвид, когато ти казах, че се чувствам объркана. Ние през цялото време говорим за Чарли. Дори когато не го правим, аз пиша за него. Ти се движиш като него. Правиш дори същите жестове. Говориш с неговите думи. Но когато мисля за него, виждам не неговото лице, а твоето.

Тя вдигна поглед към него и макар наистина да изглеждаше смутена, допълни откровено:

— Не знам дали отново се влюбвам в него, или съм се увлякла по теб.

Райлън допря чело до нейното. За първи път през живота си пожела да не бъде така добър в професията си. Не беше необичайно да влиза в кожата на героя, когото играеше, поне докато се снимаше филмът. Той буквално се превъплъщаваше в образа, който пресъздаваше. Винаги се бе гордял с тази си способност. Но ето че сега искаше да е самият себе си, а не някой друг.

— Ако ме беше срещнала на някое друго място — бавно започна той, — да кажем, че бях телефонният техник, дошъл да инсталира телефона ти, щеше ли да се увлечеш по мен?

Тя се разсмя:

— Аз не съм мъртва. Райлън. Имам чувства. Пък коя жена би устояла на чара ти?

— Това не се брои — изсумтя той. — Бих ли ти допаднал като… като човек?

— Не знам. — Кирстен потърка челото си в неговото. — Мисля, че да. Честно казано, намирам те много вълнуващ.

— Е, ще трябва да се задоволя с това.

— Ти съвсем не се оказа такъв, какъвто очаквах. Много по-сериозен си. О, иначе си много надут. Преструваш се, че не даваш пукната пара за никого, освен за себе си. Но сега разбрах, че не страниш от хората, а само от пошлостта.

Казаното от нея му достави удоволствие. Той сплете пръсти на врата й и я целуна по слепоочието.

— Продължавай.

— Характерът ти е много по-сложен, отколкото си мислех в началото. По-чувствителен си. Човечността у теб прави дори смелостта ти по-поносима.

— Нима съм проявил и храброст?

Тя наклони глава настрана, предоставяйки му по-голям достъп до шията си, от което той веднага се възползва, за да я обсипе с целувки.

— Много добре знаеш, че е така. Нали ме целуна още първата вечер?

— А ти на кого отвърна? На мен или на паметта на Чарли Рам?

— Не ми задавай такива въпроси Не съм сигурна. Може би откликнах, защото от дълго време никой не ме бе целувал.