Сандра Браун - Да обичаш отново

Ефектът обаче се бе оказал обратен. Той беше този, който страдаше. За разлика от нея, за него не съществуваха ограничения. Желаеше я. Отчаяно. Но знаеше цената на търпението. Все още не бе настъпил подходящият за действие момент.

А междувременно бавно полудяваше от страст. Тази сутрин бе напуснал дома й едва ли не с удоволствие. Времето, прекарано далеч от нея, щеше да осигури на духа и тялото му така необходимата почивка след състоянието на постоянен стрес, следствие на желанието му да има нещо, което не можеше да получи.

Сега, изтегнал се доколкото позволяваше късият диван, се отдаде на сладки мечтания за момента, в който Кирстен най-сетне ще му позволи да я люби.

Като се имаше предвид, че му предстояха опасни снимки в горящ самолет, дрямката му изглеждаше почти безочлива.

Облечен в пилотски костюм, Райлън се провираше между камиони и каравани, прескачаше стотици метри разгърнат кабел и се блъскаше в хора, всички до един заети със задачата да направят нещо както трябва. Най-сетне се добра до режисьора, който продължаваше да спори с техническите работници за експлозивите, поставени под макета на самолет.

Захапал една от обичайните си пури, режисьорът се обърна към Райлън и го изгледа от глава до пети.

— Ти си истински глупак, щом си решил да го на правиш — изръмжа той. — Нали точно за това наехме професионални летци, идиот такъв!

— Откъде трябва да се кача в самолета?

Без да обръща внимание на цветистия език на режисьора, той се съсредоточи върху обясненията как да стигне до кабината, как ще бъдат заснети кадрите и как да се измъкне от горящата машина след това. Синхронът в действията беше от огромно значение. Актьорът, операторът и техниците по специалните ефекти трябваше да работят едновременно и да се осланят взаимно на професионализма си.

— Е? — извика режисьорът. — Всички готови ли са? Хайде да го направим.

Но се случи така, че успяха едва след час. През това време инструкциите към Райлън бяха повторени поне десетина пъти. Гардеробиерката провери дали костюмът му е достатъчно обезопасен. Гримьорът добави към дрехите няколко петна от машинно масло и вода, имитираща пот.

— Нямам нужда от това — каза Райлън с характерния за всяка звезда самоуверен тон и отблъсна бутилката от лицето си. — Там вътре е по-горещо, отколкото в ада.

— Онези там се готвят да подпалят задника ти, а ти си седнал да се оплакваш, че малко съм те понамокрил.

Най-сетне Райлън седна в пилотската кабина и сложи шлема с големите червени букви ДЕМЪН отпред. Камерите бяха нагласени под най-подходящия ъгъл. Направиха последни проби на видеомониторите. Режисьорът направи знак и снимките започнаха.

Райлън помаха с ръка изпод малкия прашен корпус, както бе написано в сценария. Щяха да пресъздадат едно авиошоу, в което Рам бе приземил успешно повредения самолет сред неистовите крясъци на тълпата. По-късно кадрите щяха да бъдат редактирани.

Въпреки че всички го бяха предупреждавали, Райлън бе изумен от силата на първата експлозия. Вътре у него всичко се сви и главата му се замая. Дори не чу втория и третия взрив.

Дявол да го вземе!

Силната светлина го заслепи и той затвори очи. Когато ги отвори отново, инстинктивно почувства, че нещо се е объркало. Стори му се, че е умрял и се е озовал направо в ада. Единственото, което виждаше пред себе си, беше огромна стена от оранжево-червени пламъци, високо над които се стелеше плътна завеса от черен дим.

Горещината беше толкова силна, че очите и кожата му сякаш горяха. Имаше чувството, че костите на слепоочията му се оголват — като в специалните ефекти във филмите на ужасите.

Доста неподходящи мисли за такъв момент — упрекна се той. — Но какво трябва да направя? Какво да направя? О, да, трябва да отворя този люк и да се измъкна оттук, преди да съм се изпържил.

Протегна ръка и веднага напипа дръжката на люка. Тя обаче не се поддаде на натиска му. Натисна по-силно. Още по-силно. Не помръдна.

С усилие потисна паниката, която постепенно го обземаше. Господи, не можеше да диша. Въздухът беше адски горещ. Отново натисна дръжката, стиснал зъби от усилие.

Исусе!

Режисьорът знаеше с точност до секундата кога люкът трябва да се отвори, за да може Райлън да се измъкне от горящия самолет. Щом това не стана, той скочи от стола си и захвърли димящата пура на земята. Крещейки към пожарникарите, събра група мъже и хукна с тях към пламъците.

Пат едва не се задави с голямото парче от поничката, заседнало в гърлото й. После се развика.