Сандра Браун - Свидетелката

Намери точно каквото търсеше в един стар квартал. Хазяйката й беше вдовица, която подпомагаше бюджета си като даваше под наем гаражна пристройка. Тя се намираше близо до клон на обществената библиотека, където Кендъл си намери работа.

Работеше много. Не намери приятели. Дори не си постави телефон. Когато бременността й стана очевидна и не можеше да избегне любезните подпитвания, тя отговаряше резервирано, с което обезкуражи по-нататъшни разпитвания.

Доколкото можеше да съди, нито едно от обажданията й във ФБР не предизвика някакъв интерес, още по-малко разследване. През няколко седмици тя се обаждаше в различен офис и съобщаваше на какво бе станала свидетел в Просиър.

Явно са я отписали като ненормална. Тя редовно гледаше националните новинарски репортажи и четеше периодичните издания, с надеждата да види съобщение за разкриването на тайна доброволна организация в Южна Каролина. Но такова съобщение не се появи.

Мъжете от Братството си оставаха ненаказани за убийството, а тя не можеше да направи нищо за това, без да рискува живота си. Но не можеше да седи без работа и да скръсти ръце.

Тя прекарваше извън работното си време в библиотеката като старателно събираше информация. Постепенно папката набъбна. Тя се състоеше от досиета на известните длъжностни лица в Проспър, неразкрити убийства, доклади за изчезнали хора, всичко, което един ден можеше да помогне за поставянето на членовете на Братството пред съда.

Кендъл не каза на Рики Сю и баба си къде се намира единствено заради безопасността им. Така, че тя научи за смъртта на баба си, едва когато се обади, както обикновено.

— Толкова съжалявам, Кендъл — разплака се Рики Сю, след като съобщи новината. — Къса ми се сърцето, че трябва да ти го кажа така.

— Сама ли беше?

— Да. Онази сутрин минах да я видя, както обикновено, но тя не отговори на звъненето ми. Намерих я в леглото.

— Значи е умряла в съня си. Това е било щастие за нея.

— Какво да правя с къщата?

— Раздай дрехите й на всеки, който може да ги използва. Сложи всичките й лични вещи и ценности в сейф. Остави всичко останало както си беше и затвори къщата. Плащай сметките по разплащателната сметка. — Тя беше упълномощила Рики Сю да подписва чековете на баба си, когато се премести в Проспър.

Нямаше с кого да сподели мъката си и затова си я изстрада сама.

Работи до последните две седмици на термина, през време на които подготви мъничкия апартамент за пристигането на бебето. Родилните болки започнаха рано една сутрин и тя се обади но телефона на хазяйката си, за да повика линейка до болницата.

Бебето се роди същия следобед. То беше здраво, жизнерадостно момченце, което тежеше осем паунда и три унции 7 7 1 паунд = 0,453 кг., 1 унция = 0,0283 кг. — Б.пр. . Нарече го Кевин Грант на имената на баща си и дядо си. Радостта й бе безгранична и неудържима. Трябваше да я сподели с някого.

— Бебе! — извика Рики Сю. Беше във възторг от раждането на сина на Кендъл, но и разгневена, че приятелката й не беше споделила за бременността си.

— Не можеш ли вече да се върнеш? Още колко ще продължаваш да се криеш? Не си направила нищо лошо, за Бога!

За учудване на Кендъл никой от Просиър не се бе опитал да я открие нито чрез Рики Сю, нито чрез баба й. Очевидно Гиб беше изнамерил някакво обяснение за внезапното й изчезване, но защо не се беше опитал да отмъсти? Струваше й се много по-подозрително, че не бяха опитали да я проследят, отколкото, че не бяха се опитали да тероризират близките й хора.

А може би те знаеха къде е и само изчакваха благоприятен момент, за да нанесат удара си?

Тъй като можеха да изскочат зад следващия ъгъл по всяко време, тя не правеше нищо, с което да привлича вниманието върху себе си. Трябваше да прекара остатъка от живота си в сянка, с фалшиво име, като пожертва адвокатската си кариера, като работи на временни нискоквалифицирани служби, за да издържа себе си и Кевин.

Никога нямаше да постигне истинска професионална кариера. Никога нямаше да се омъжи. Рики Сю бе предложила да провери дали Мат е умрял от удара по главата, но Кендъл не пожела да узнае. Ако е умрял, могат да я обвинят в непредумишлено убийство. Ако е оживял — все още бе омъжена. И в двата случая оставаше завинаги с вързани ръце.

Днес Кевин бе навършил три месеца и тя седеше с него на килимче на поляната в двора. Денвър се радваше на чудно топъл пролетен ден. Небето беше безоблачно, но Кендъл почувства приближаването на служебната кола така, както човек усеща предварително, че слънцето ще се скрие зад облак. Тя изведнъж потрепери като от студен полъх и разбра, че дните на заточението й са свършили.