Сандра Браун - Свидетелката

— Рики Сю, трябва да слушаш. Моля те, не задавай въпроси. Няма време за въпроси. — Тя говореше бързо, кратките инструкции бяха от недоизказани думи и фрази и същевременно очите й не се откъсваха от двамата мъже през натоварения път отсреща. — Успя ли да запишеш всичко?

— Стенографирах го. Но не можеш ли да ми кажеш…

— Не сега.

Кендъл затвори. Сърцето й пулсираше в гърлото. Агент Брадок и Гиб се съвещаваха пред вратата на мотелската стая.

Все още не бяха я видели, но не бяха и търсили. Ако погледнеха към закусвалнята, шансът да я открият беше голям.

Агентът измъкна нещо от джоба на сакото си и се наведе над топката, с която се отваряше вратата. След секунди вратата на стая 103 се отвори. Те хлътнаха вътре.

Кендъл бутна вратата и се втурна по алеята между закусвалнята и складовите помещения. Освен една котка, която ровеше за закуската си, никой друг не я видя.

Алеята водеше към тесен паркинг зад редица едноетажни търговски постройки. Там беше оставила колата си предната нощ. Тогава такава мярка на предпазливост й се бе сторила смешна. Сега благодареше на Бога, че беше предвидила и такава възможност.

Напосоки избра улицата, по която тръгна, като караше нито много бързо, нито много бавно. Продължи но улицата, мина покрай елегантен, жилищен квартал, после покрай футболен стадион и накрая напусна чертите на града. Улицата постепенно премина в селски път, който водеше някъде. Или никъде.

Те се срещнаха в Чатануга, в мотела, който бе посочила Кендъл по време на краткия телефонен разговор с Рики Сю същата сутрин. Баба й я притискаше до слабото си тяло и я галеше по косата.

— Милото ми момиче, разболяваш ме от тревога. В каква каша си се забъркала сега?

— Ти, естествено, предполагаш, че аз съм виновницата.

— Опитът е добър учител.

Кендъл се разсмя и прегърна силно баба си. Радваше се извънредно много, че се видяха, но беше и поразена от това колко беше остаряла възрастната жена от последното й посещение. Очите й, обаче, бяха както винаги светли и жизнени.

Рики Сю почти задуши Кендъл, когато я прегърна.

— Виж какво — каза тя с много напушен вид — ти снощи ме измъкна от един наистина готин пич. Тази сутрин избълва нареждания с такава бързина, като патрони от автомат. Карах толкова дълго, че задникът ми е изтръпнал. И затова бих искала да зная, какво но дяволите, става?

— Не те обвинявам, че си ядосана. Извинявай за неудобствата и ти благодаря от цялото си сърце за всичко, което си направила. Мисля, че ще разбереш причината за бързането, когато обясня всичко. Историята е дълга. Преди да започна — сигурни ли сте, че не сте били проследени?

— Обикаляхме града толкова пъти, че ни се зави свят. Сигурна съм, че не сме били проследени.

Трите седнаха на едно легло, докато Кендъл разказваше своята невероятна история. Двете жени слушаха мълчаливо, само от време на време Рики Сю избърборваше по някоя цветиста ругатня.

— Така, че тази сутрин, когато видях Гиб и агент Брадок, разбрах, че той не ми е повярвал и е повикал някой от най-близките роднини, за да спасят жена на ръба на нервно сътресение. И второ — и това е наистина по-опасната възможност — Братството да има членове в регионалната служба на ФБР.

— Господи! — възкликна Рики Сю. — И в двата случая ти си притисната до стената.

— Точно така. Не мога да рискувам да звъня на федералните власти отново, докато не се отдалеча достатъчно. Същевременно аз съм единственият не- член, който знае за Братството, и нечестивите им развлечения. Мога да раздухам нещата около тях, затова те ще ме гонят. Мисля да се скрия за известно време, докато копелетата бъдат арестувани, обвинени и задържани без право на гаранция.

Баба й и стисна ръката. Загрижеността правеше още по-забележими бръчките по лицето й.

— Дотогава животът ти ще е в опасност. Къде ще отидеш? — попита баба й.

— Не знам. Но искам да дойдеш с мен. Моля те, бабо — настоя Кендъл, когато видя, че старата жена понечи да възрази. — Може да съм далеч месеци. Искам да си с мен не само заради мен, но и заради себе си. Могат да се опитат да ме хванат чрез теб. Трябва да дойдеш.

Повече от час тя се опитваше да убеди старата жена, но безрезултатно. Баба й остана непоколебима.

— Много по-сигурна ще се чувстваш, без да ти вися на врата.

Кендъл се обърна към Рики Сю за помощ, но и тя застана на противната страна.

— Ти си тази, която не мисли правилно, момиченце. Баба ти е права. Можеш да си боядисаш косата, да сложиш очила, да се облечеш различно, да смениш външността си колкото пъти искаш. Жена на възрастта на баба ти много трудно ще може да се дегизира.