Сандра Браун - Свидетелката

— Били Джо Крук?

Тя му разказа за непълнолетния престъпник и неговия „инцидент“.

— Предполагам, че в очите на Братството човек трябва да е бял и избран — каза тя със зле прикрито отвращение.

Агентът от ФБР въздъхна дълбоко.

— Звучите ми като разумен човек, мисис Бърнууд. Мисля, че не може да сте измислила всичко това. Ще подготвя доклад и ще видя какво мога да направя.

— Благодаря ви, но подготвянето на бюрократичен доклад няма да спре това. Аз няма да съм в безопасност, докато всички не отидат зад решетките.

— Съгласен съм, но преди да започнем да се въртим около заподозрените, аз ще изпратя агент на тази поляна, за която ми казахте. Ако ние извикаме някого, за да го разпитаме, вашият съпруг например, това ще алармира останалите. Може да се разпръснат. Скрийте се някъде. Ще ни е необходимо някакво доказателство, преди да арестуваме когото и да било, а и тогава то трябва да стане организирано и безшумно.

Беше прав, разбира се. Това беше най-добрата стратегия. Но тя не би могла да диша спокойно, докато нейният съпруг, Гиб и останалите не бъдат арестувани.

— Кога ще започнете?

— Ако ми дадете упътвания за достигане на местността сега, ще изпратя човек още щом съмне.

Тя му каза къде може да намери тялото на Бама. Беше почти сигурна, че когато Майкъл Ли бъде намерен, той също ще бъде труп. Много би било интересно да се узнае как ще обяснят изчезването му от затвора на Просиър.

Когато разказваше борбата си с Мат, тя спомена на Брадок само, че го беше ударила и той е останал в безсъзнание. Не му каза, че се страхува, че може да го е убила. С това препятствие щеше да се бори само ако и когато потрябва.

— Къде сте? — попита той. — Ако ние открием доказателства, които потвърждават вашата история, вие ще бъдете главният свидетел и ще се нуждаете от правителствена защита. Тя не спори за това.

— Намирам се в град Кингууд. — Тя му даде номера на щатското шосе, което минаваше през центъра на града. — Аз съм в мотел „Плезънт вю“. Няма да го сбъркате. Той е на пътя. Стая 103. По кое време ще дойдете?

— В девет часа.

Седем часа. Можеше ли да издържи сама толкова дълго време? Нямаше друг избор. Тя беше повикала полицията. Тя трябваше да изчака пристигането й.

— Стойте вътре — каза й агентът. — Не ставайте глупава и не вземайте глупостта за смелост. Ако това, което ми казахте е вярно — а аз започвам да вярвам, че е така — хората, с които си имаме работа, са крайно опасни.

— Вярвайте ми, знам. Ако те ме открият, ще ме убият, без да им трепне окото.

— Радвам се, че ме разбрахте. Не излизайте навън по каквато и да е причина. Може ли да сте била проследена?

— Мога да се закълна, че не бях.

— Никой ли друг не знае къде сте?

— Не. Карах кръгообразно и не спрях, докато не реших, че съм на сигурно място. На вас се обадих веднага.

— Добре. Ще пристигна с необозначена правителствена кола. Тя е сив седан.

— Ще гледам за вас.

— Ще бъда там в девет часа, за да ви откарам направо в главното ни управление в Колумбия.

— Благодаря ви, мистър Брадок.

Кендъл затвори, но задържа ръката си върху слушалката. Дали да се обади на баба си? Каквото и да е обаждане по този час ще разтревожи старата жена. Особено пък, ако й съобщи истината.

Тя вдигна телефона и набра.

— Рики Сю, аз съм.

Приятелката й премина бързо от раздразнение към изненада.

— Кендъл, какво…

— Има ли някой при теб?

— А Папата носи ли малката си шапчица?

— Наистина съжалявам. Не бих ти искала тази услуга, но е жизнено важно.

— Какво става? Нещо не е в ред ли?

— Да, но ще отнеме много време, докато ти обясня. Би ли могла, ако ти е възможно, да отидеш в къщата на баба и да прекараш при нея остатъка от нощта?

— Ами… сега? — попита Рики Сю без ентусиазъм.

— Веднага.

— Кендъл, какво по дяволите…

— Моля те, Рики Сю. Знаеш, че не бих те молила, освен ако ситуацията е критична. Остани при баба, докато ти се обадя отново. Заключи вратите и не отваряй на никого, нито дори на Мат или Гиб.

— Какво…

— Вдигай телефона само ако чуеш две отделни позвънявания едно след друго. Това ще значи, че съм аз. Нали, Рики Сю? Поздрави баба и я успокой, че в момента съм в безопасност. Ще се обадя веднага щом мога. Благодаря ти.

Тя затвори, преди Рики Сю да успее да протестира или да попита още нещо. Ако Мат е оживял и ако той и Гиб започнат да я преследват, те ще я потърсят най-напред в Тенеси. Животът на баба й беше в същата опасност, както и нейният. И на детето й.