Сандра Браун - Свидетелката

— Ще дойда около осем.

Тя остана да гледа, докато задните светлини на колата изчезнаха, след това се втурна обратно в спалнята. Мат все още лежеше, както го бе оставила. Не можа да се накара да го докосне, дори за да провери пулса му. Какво значение имаше?

Независимо жив или мъртъв, животът й, какъвто беше досега, бе приключил.

— Името ми е Кендъл Динтън Бърнууд. Това, което ще ви разкажа, ще ви прозвучи невероятно. Ще ме помислите за луда. Но уверявам ви, не съм. — Тя спря, за да отпие от колата, която си бе купила от автомата в мотела.

— Слушам ви.

Агент Брадок от ФБР звучеше сънливо и невъзмутимо. Много лошо. Онова, което щеше да му каже, ще го ококори. За да внуши доверие в невероятната история, тя се представи като обществен защитник. Иначе той можеше да си помисли, че говори с абсолютно куку.

— От почти две години живея и работя в Проспър. Тази нощ разкрих тайна доброволна организация за ред и нравственост, която извършва невероятни престъпления, включително и убийства. Групата е съставена от някои от най-известните мъже в града. Наричат се Братството. Моят… моят съпруг е един от тях.

— По собственото му признание, те наказват всеки, за когото решат, че е престъпил нормата, че но някакъв начин се е промъкнал през несъвършенствата на съдебната система.

— Не знам колко хора са били отстранени през годините, но аз бях свидетел на убийство тази нощ. — Разказа му за екзекуцията на Майкъл Ли, за откритите останки на Бама. — Той не беше престъпник, но подозирам, че и него са убили.

Тя разказа на агента какво бе видяла в гората, като се опитваше разказът й да бъде фактологичен и точен, а гласът й — спокоен. Твърде много емоционалност би попречила на убедителността й.

— Тази поляна е навътре в гората в една усамотена местност. Там колят прасетата. И, предполагам — додаде тя разтреперано — не само прасета.

Тя млъкна, защото осъзна, че той бе мълчал по време на целия разказ.

— Още ли сте там?

— Тук съм. Просто… Добре, ма’ам, това е голяма история. Съобщихте ли за заявеното от вас убийство на местната полиция?

— И те са вътре.

— Полицията също? Разбирам.

Явно, той изобщо не разбираше. Подиграваше се. Какво би трябвало да му каже, за да го убеди, че не страда от умствено заболяване? Тя отметна назад косата си и отпи глътка от колата. Напрежението й причиняваше режеща болка между плешките. Беше карала 150 мили, преди да почувства, че е в безопасност и може да спре. Всяка от тези мили тя бе карала с едното око в пътя пред себе си и другото заковано на огледалото за обратно виждане.

Кога ли Мат ще се върне в съзнание и ще алармира другите членове на Братството, че тя ги е разкрила? Или ако го беше убила с онази ваза, кога ще открият тялото му? Надяваше се да не бъде по-рано от осем часа сутринта на другия ден, когато Гиб ще дойде у тях да приготви палачинки. Погледна към часовника си. Минаваше два. Времето вървеше страшно бързо.

— Агент Брадок, предупредих ви, че ще ви звучи невероятно.

— Трябва да признаете, че звучи доста пресилено. Това, което знам за Проспър е, че е една подредена малка община.

— Тя само изглежда така, но невинността й е камуфлаж. Вижте, знам че ви съобщават ужасни истории от всякакви смахнати, всеки ден, но аз ви се кълна, че ви казвам истината. Аз видях това момче приковано на кръста.

— Успокойте се, мисис Бърнууд. Доникъде няма да стигнем, ако изпаднете в истерия.

— Доникъде няма да стигнем, и ако не ми обърнете внимание.

— Аз ви обръщам внимание…

— Тогава какво ще направите?

— Вие назовахте някои твърде известни хора — каза той предпазливо. — Мъже с авторитет.

— Да не мислите, че аз не съм наясно? В началото не можех да повярвам, че точно те участват. Но колкото повече разсъждавам за това, толкова повече смисъл добива участието им.

— Какво имате предвид?

— В този град съществува някакъв вид перверзно мислене. Не мога съвсем точно да го опиша, но го почувствах още щом се преместих там. Хората там не са агресивни като някои от добре известните неонацистки групи. Но философията им е подобна.

— Звучи доста обезпокоително.

— Още повече, че те действат така подмолно. Не можете да ги хванете. Не можете да ги разпознаете веднага какви са.

Това са мъже, които имат такова положение в обществото, че внушават доверие и авторитет, а не някаква сбирщина с бръснати глави и нарисувани свастики на челата. Те не обличат мантии и островърхи шапки. Не се събират на митинги и не крещят расистки лозунги, нито проповядват върховенството на белите. Помислете си само, да си от англосаксонски произход не е достатъчно за тях. Били Джо Крук е бял. Такъв беше и Бама.