Сандра Браун - Свидетелката

Кендъл не извика, защото се вкамени от ужас. Наблюдаваше онемяла как един от мъжете подложи ръце под дясното стъпало на мистър Джонсън и го повдигна. Издигнат на нивото на Майкъл Ли, той сграби за косата момчето и вдигна главата му, след това разтвори насила устата му и пъхна нещо вътре. Кендъл лесно се досети какво беше това.

Джонсън скочи на земята и всички нададоха одобрителни възгласи. Крясъците постепенно затихнаха и в групата настана зловеща тишина. Малко по-късно започнаха да пеят химн.

Кендъл усещаше, че ще повърне всеки момент. Тя преглътна слюнката си, за да предотврати повдигането и започна предпазливо да се измъква назад, защото вече се страхуваше да не я открият. Беше свидетел на ритуалната екзекуция на невинно момче от тайно общество. Ако знаеха, че са видени, щяха да бъдат толкова безмилостни към нея, колкото и към Майкъл Ли.

Щом се убеди, че не могат да я видят, тя се обърна и хукна, промушвайки се между дърветата много по-лудешки, отколкото на идване, без да обръща внимание на шума, който вдигаше. Те не можеха да я чуят. Продължаваха да пеят химна, като изопачаваха религиозните думи на автора.

Някаква жилава лиана я спъна и тя едва не се сгромоляса. Инстинктивно обхвана с ръка корема си. Знаеше, че трябва да внимава заради бебето. Но се налагаше и да бърза. Ако властите бъдат алармирани веднага, могат да стигнат на време и да ги арестуват на мястото на отвратителното им престъпление.

— Господи — изохка тя, мислейки за вълните на възмущение, които това събитие ще предизвика сред хората. Как бе успял Херман Джонсън, считан от повечето за противен простак, да накара тези най-видни членове на обществото да присъстват на такава варварщина?

Продължавайки да се движи бързо, Кендъл се опита да намери отново пътечката, по която бе дошла, но в тъмнината това се оказа невъзможно. Не видя и падинката пред себе си. И когато се натъкна на нея, бе вече късно.

Изгубила почва под краката си, тя полетя с главата напред и тежко тупна. Ударът я остави без дъх и за известно време тя остана да лежи, дишайки дълбоко.

И изведнъж усети тежка, отвратителна миризма, която я накара да запуши устата си. В същия момент видя, че лежи не върху пръст, а върху дреха. Подпря се на ръце и се надигна. Когато се огледа, видя пред себе си Бама.

Половината от лицето му липсваше, а другата половина беше в напреднал стадий на гниене. Едната от очните кухини бе празна и гъмжеше от червеи, които все още намираха храна в нея.

— О Боже Господи, Боже Господи. — Кендъл, скимтяща от ужас, изпълзя назад и повърна.

След това, все още на ръце и колене, тя погледна надолу към гниещото тяло, което очевидно е било заровено в твърде плитък гроб. Бама беше умрял от куршум. В средата на челото му имаше черна, обсипана с яйца на мухи, дупка.

Самоубийство? Съмнително. Дали беше съвпадение, че тялото на Бама е оставено толкова близо до сцената на сегашната екзекуция? Кендъл вече знаеше кой го е убил.

Колената й едва я държаха, но тя си наложи да се изправи. Прекрачи осквернените останки на Бама и продължи слепешком, олюлявайки се но посока на пътя. Накрая го откри. Беше променяла няколко пъти посоката си, но колата й се виждаше. Тя се повлече към нея и се зарадва, че бе оставила мотора да работи. Спестяваше й време. А и се съмняваше, че с треперещите си ръце би могла да се справи с ключа за запалване.

След като потегли, тя се опита да обмисли стратегията си. За да стигне центъра на града, трябваше да мине покрай къщата си. Защо да не спре там и да не повика шерифа? Може би — моля ти се Господи! — и Мат да се е прибрал. Нуждаеше се от него. Изневярата с Лоти Лайнъм изглеждаше незначителна, съпоставена със събитията, на които стана свидетелка.

Тя внимателно следеше пътя, стискаше волана и се опитваше да се концентрира върху онова, което трябваше да направи, но пред очите й изникваше непрекъснато образът на Майкъл Ли, разпънат на онзи ужасяващ кръст. Чу отново доволните крясъци на мъжете, когато гениталиите му бяха напъхани в устата.

И Бама. Милият, безобиден Бама, който намираше блага дума за всекиго и който предсказваше времето с учудваща точност. Без съмнение, са го екзекутирали, защото загрозяваше градския пейзаж. Беше нарушение на обществения ред, непроизводителен гражданин, лош поведенчески модел за децата на Проспър.

Господи, колко ли други нежелателни елементи са ликвидирали или наказали по този варварски начин?

Били Джо Крук? Сигурно! Той беше крадец и затова бяха наказали ръката му. Кой би оспорил привидно невинния, макар и с трагични последствия инцидент? Сигурно не Били Джо, чийто живот би бил изложен на опасност, ако разбере, че нещастието му всъщност се дължи на група самопровъзгласили се съдии.