Сандра Браун - Свидетелката

Бързаше, нетърпелива да подхване въпроса с помирението. Когато колата се изкачи на една височинка, тя забеляза нещо да червенее над върховете на дърветата на около половин миля напред. Изплаши се и първата и мисъл беше, че има пожар в гората. Но после бързо отхвърли такава възможност, защото огънят изглеждаше ограничен на едно място и не се разрастваше.

Докато се приближаваше към светлината, пейзажът започна да й изглежда познат. Тя разбра къде се намира. Беше идвала тук в едно ранно утро миналия ноември, за клането на прасета. Поне оттук познаваше пътя за вкъщи. И може би когато се прибере. Мат ще е премислил също…

Въпреки това, премести крака си от педала за газта и натисна спирачки. Какво гореше?

Може би първата й мисъл е била правилна? Някои може да е оставил тлеещ огън. Наоколо не се виждаха коли, така че лесно можеше да се направи заключение, че огънят е без контрол. Би било опасно за цялата гора.

Тя спря колата си, но остави моторът да работи. След като внимателно се огледа наоколо, отключи вратата и излезе. Миришеше силно, но не неприятно на пушек от дърва в топлия, пролетен въздух.

Неспокойно огледа тъмната гора. Може би трябваше да се върне в града колкото е възможно по-скоро и да съобщи за пожара?

Но ако бяха група тийнейджъри, които си пекат кренвирши, или семейство, което е излязло да вечеря навън? Щеше да предизвика голям шум за нищо. Ще се окаже отново на мушката на присмеха, както когато припадна при коленето на прасетата.

В едно нещо беше сигурна — няма да тръгне, ако има и най-малката възможност за ножар в гората. Вдъхна си кураж и тръгна пеша.

Все още в дрехите, с които ходеше на работа и с високи токове, тя съвсем не беше екипирана за разходки в пущинаците. Къпини и пълзящи растения, напъпили след месеци зимен сън, закачаха косата и дрехите й, оставяха драскотини по ръцете и краката й. Нещо прошумоля в храсталаците само на няколко ярда от нея, но тя ускори крачка, без да спре, за да разбере каква е причината.

Писък процепи въздуха.

Кендъл замръзна. Страхът я сграби за гърлото. Какво, за Бога, беше това? Животно? Някакъв вид дива котка? Дали не е пантера?

Не това беше човешки глас — страховито, ужасяващо човешки! На какво ли, Господи, беше попаднала?

Първият висок и остър писък бе последван от няколко накъсани вика на истинска агония.

Помисли си, че някой отчаяно се нуждае от помощ и забравила опасенията си, тя се втурна в тъмнината, напусна отъпканата пътека, щом видя друга по-кратка. Трябваше с ръце да си проправя път между препречващите й се клонаци, без да обръща внимание на пронизващите болки, когато кожата й се разраняваше от клони и тръни.

След това видя пред себе си позната поляна. През дърветата съзря отблясъците на огъня и силуетите на хора покрай него.

Бяха две дузини или повече. Викаха. Но виковете им не изглеждаха причинени от тревога или болка.

Успокоена, тя спря да поеме дъх, загрижена, че страховитото изкачване през гората бе прекалено голямо напрежение за една начинаеща туристка. Облегна се с ръка на дънера на едно дърво, наведе се и задиша дълбоко.

Изправи се от внезапно избухналия смях. Любопитството я подтикна да разбере за какво се бе събрала тази странна група. Но чувстваше инстинктивно, че трябва да действа внимателно. Докато разбере кой бе викал и защо, предпазливостта бе най-доброто средство.

Скоро можа да различи, че групата бе съставена изключително от мъже. Дали не присъстваше на ритуал на някакво братство? Почти бе убедена, че това е причината за събранието, когато различи познато лице, при което едва не извика.

Дабни Горн. Какво правеше областният прокурор тук, по дяволите? И съдията Фарго също? Да не беше нещо като клубна среща?

Забеляза и председателя на училищното настоятелство, началника на пощата, Херман Джонсън и Боб Уайтакър — пасторът.

Вниманието на всички бе насочено към нещо, лежащо на земята. Бяха оформили стегнат пръстен около нещото, така че Кендъл не можеше да го види ясно и да разбере какво е.

Тя почти подскочи, когато се надигна друг вик. Херман Джонсън отметна назад главата си и нададе смразяващ кръвта крясък, когато няколко души от групата вдигнаха предмета, който лежеше на земята.

Това беше християнски кръст.

А на него бе закован Майкъл Ли.

Младежът беше гол.

От мястото, където трябваше да се намират гениталиите му, струеше фонтан тъмна, червена кръв. Главата висеше безжизнено над слабите му гърди. Беше мъртъв, или в безсъзнание.