Сандра Браун - Свидетелката

— Онова, което си видяла, няма нищо общо с теб.

Каза го логично и спокойно. Но изявлението му разтърси из основи Кендъл.

— Нищо общо с мен — изкрещя тя. — Нищо общо с мен? Аз съм съпругата ти.

— Точно така, Кендъл. Аз те избрах за моя съпруга.

— И Лоти Лайнъм за любовница!

— Вярно е. От години. Преди изобщо да съм чувал за теб.

— От години?

Той отново й обърна гръб, но тя скочи от стола, скъси разстоянието между тях, хвана го за ръкава и го накара да се обърне.

— От кога спиш с нея, Мат? Искам да знам.

Той се ядоса и се изтръгна от ръката й.

— От четиринайсетгодишен.

Поразена, Кендъл отстъпи крачка назад.

— Ето. По-добре ли се чувстваш като знаеш, Кендъл? По-добре ли се чувстваш сега? Разбира се, че не. Трябваше да премълчиш.

Във всеки случай той не можа. Не спря с тази поразяваща част от информацията. След като връзката беше разкрита, той не й спести нищо.

— Още от времето, когато бяхме любопитни деца, имаше нещо между Лоти и мен — започна той. — Химия, карма, както искаш го наречи. Винаги съм бил привлечен от нея и тя от мен. Когато станахме на четиринайсет, ние задоволихме любопитството си. Така започна.

Кендъл притисна пръсти към устните си, за да не им позволи да треперят. Ситуацията беше по-лоша, отколкото си я представяше. Много по-лоша. Това не бе случайна връзка, грешка, която той би поправил и след това би гледал с угризение и съжаление. Между двамата с Лоти Лайнъм съществуваше нещо повече от случайна връзка. Взаимоотношенията им бяха по-продължителни от много бракове.

Кендъл се бе приготвила за битка. Предполагаше, че най-напред той ще откаже, след това ще признае и накрая ще помоли за разбиране и милост. Но за това не бе подготвена.

— След първия път, ние с Лоти се срещахме тайно всякога, когато ни се отдадеше възможност. Излизах с други момичета. Тя — с други момчета. Но само за да не разбере никой какво правехме. Лоти купуваше презервативи, за да не каже аптекаря на баща ми по колко употребявам. В резултат Лоти си спечели репутация на леко момиче. Никои не разбра, че имаше само един любовник.

— Разбира се, с времето се разчу, че се виждаме. Татко подуши. Попита ме дали слухът е верен. Аз отрекох. След това ме остави сам за уикенда, уж за да присъства на разпродажба на спортни стоки в Мемфис. Лоти беше с мен в леглото, когато той ни откри.

— Извика баща й да си я прибере. Наби ме и ми прочете лекция за хитрите жени, за това как момичета от сорта на Лоти хващат момчета като мен. След това ми даде името и адреса на съдържателя на дом в Джорджия. Каза ми, че когато изпитам нужда от жена, той с радост ще плати. Но трябваше да стоя настрана от боклук като Лоти. Нищо добро не би излязло от общуването ти с нея, каза той.

— За известно време ме беше страх да се виждам с нея, страхувах се да не открие. След това заминах за колежа. Минаха години и спомените избледняха. Дипломирах се, върнах се Проспър и започнах да събирам средства, за да купя вестника. Когато го купих, отидох в застрахователната агенция да проверя застраховката на сградата и оборудването. Там беше Лоти.

Той млъкна за малко, като че ли си я представяше седнала зад бюрото в застрахователната агенция.

— Разменихме поглед. Това беше достатъчно. Започнахме оттам, където бяхме прекъснали. Няколко години всичко беше чудесно. Тогава започна да поставя ултиматуми. Казваше, че или трябва да се оженя за нея, или въобще да изчезна от живота й. Предупредих я да не блъфира и спрях да я виждам. Три месеца по-късно тя се омъжи за Чарли Лайнъм.

— За да ти отмъсти.

Той кимна.

— Всеки ден след това се чувстваше нещастна.

— Освен по времето, което е прекарвала със съпруга ми.

Той нетърпеливо прокара пръсти през косата си.

— Днес беше изключение, Кендъл. Не съм бил с Лоти, откакто се оженихме. Представяш ли си как съм се чувствал, когато чух, че ти ще я защитаваш в този процес за убийство. Изобщо не ми беше приятно, но нищо не можех да направя.

— Защо отиде да я видиш днес?

— Не знам — отвърна той сопнато. — Има ли значение?

— За мен има значение. Ти си престъпил брачните ни обети. Искам обяснение. Най-малкото, поне съм го заслужила.

Очевидно почувствал се притиснат в ъгъла, той я загледа и захапа бузата си.

— Не може да се обясни, съгласна?

— Не, не съм съгласна. — Трябваше да пожертва много от гордостта си, но си наложи да попита. — Обичаш ли я. Мат?

Той отрече с поклащане на глава и с твърдо не.

— Но Лоти винаги успяваше…