Сандра Браун - Свидетелката

Какво можеше да прави Мат тук?

Дали не се е обадил в офиса й, където са му казали, че е на път към къщата на мисис Лайнъм и да е решил да се срещнат тук, за да проведе интервюто, за което бяха говорили снощи?

Не, не можеше да е това. Той все още не бе й дал списък с въпросите, както бе обещал. Сигурно не би отишъл зад гърба й да интервюира мисис Лайнъм, преди да има възможност да я подготви.

Но ако не схващаше в присъствието му тук посред бял ден нещо нередно, защо не се насочи направо към вратата, вместо да се дръпне зад плета?

Въпросът все още висеше в съзнанието и неформулиран, когато Лоти и Мат се появиха. Излязоха заедно през входната врата на верандата. Сакото на костюма бе закачено на показалеца и преметнато над рамото му.

Тя беше само по бял комбинезон, от старата мода, с дантелени чашки, плътно прилепващ надолу, без да стига до коленете й. Една от презрамките бе паднала и откриваше част от бялата гръд. Главата й лежеше на гърдите му, тялото вплетено в неговото. Невъзможно беше да се каже кой кого подкрепяше, защото и двамата изглеждаха като нуждаещи се отчаяно един от друг.

Те стигнаха до първото стъпало, когато Лоти се спря и се обърна към него. Движението й бе подканящо. Той пусна сакото и то падна незабелязано на небоядисания под на верандата.

Ръцете й се сплетоха зад врата му.

Неговите ръце фамилиарно се насочиха към ханша й и той я дръпна към себе си.

Тя повдигна бедро, за да се притисне по-високо към него.

Той потърка тяло в нейното.

Главата й падна назад обезсилена.

Той изхриптя името й.

Устните им се сляха с необуздана страст.

— Какво, по дяволите, се е случило с косата ти? Излязла от банята в коридора, Кендъл неловко докосна оголения си врат, след като отряза косата си.

— Държеше ми горещо, постоянно ми лепеше по врата. Не можех да изтърпя нито ден повече. — Тя погледна многозначително към кръглото, полуплешиво място близо до слепоочието му и каза сладко: — Между другото, ти нямаш основание да говориш за коса.

Той наистина беше прав: косата й изглеждаше ужасно. Подстригването беше драстично, но необходимо действие след като видя лицето си на първа страница в онзи Нашвилски вестник, фотографията вероятно е била показана и по телевизията. Надяваше се, че с къса коса няма да я познаят.

— Бебето плаче — отбеляза той.

Тя го заобиколи и влезе в малката спалня, където спеше Кевин.

— Какво има, Кевин? Хъм?

— Дали ще те познае в този вид?

— Познава гласа ми. — Тя вдигна детето от кошарата и го занесе до бюрото, което бе превърнала в маса за преобличане. — Мокър ли си? Това ли е проблемът?

Тя чу потропването на патериците, които се движеха към нея. Все още замислена над уместната забележка за отрязаната коса, тя не му обърна внимание, а се задълбочи над пелените.

— Бил е обрязан — забеляза той!

— Ъхъ.

— По религиозни причини ли?

— Не съвсем. Но се бяхме съгласили да го направим.

— Защо?

— Не знам — отвърна тя нетърпеливо.

— Аз ли съм искал да бъде като мен? Или не като мен?

— Какво искаш да кажеш?

— Обрязан ли съм, или не?

Тя издаде презрителен звук.

— Не знаеш ли?

— Да. Аз знам. — Той постави пръст под брадичката и изви главата й. — А ти знаеш ли?

Да я бяха ударили по главата, нямаше да се втрещи толкова. Накрая се засмя на пресекулки.

— Какъв смешен въпрос. — Тя се опита да се върне към занятието си, но той хвана китката й и я задържа докато тя не отстъпи и не го погледна отново.

— Кое от двете, Кендъл?

— Противно ми е да ме проверяват така.

— Противно ми е да ме лъжат. Ти претендираш, че си моя жена. Ако има нещо, което съпругата със сигурност знае, то е дали съпругът й е обрязан.

Той говореше с такава тиха ярост, че думите едва се чуваха. Очите му внимателно проучваха нейните, докато с палеца си лениво рисуваше фигури по дланта й.

— Е? Винаги ли се любехме на загасена лампа?

— Разбира се, че не.

— А къпехме ли се заедно?

Тя се опита да се обърне, но той дръпна китката й. Тя го погледна вбесено.

— Понякога.

— Значи сигурно си ме къпала. Галила си ме. — Той вдигна ръката й до устните си и целуна дланта й. Устните му се движеха по нея и когато продължи да говори. — Обзалагам се, че знаеш как да ме докосваш, за да ме възбудиш.

Кендъл усети как стомахът й се повдига, след това пропада като безтегловен. Опита се да преглътне, но устата й бе суха. В ушите й туптеше пулсът на сърцето й.

— Не си се оплаквал никога — каза тя колебливо.