Сандра Браун - Свидетелката

— Ким ме обича толкова, колкото и аз. Тя ще им каже истината. Тогава баща й няма да има друг избор, освен да оттегли обвинението.

Кендъл би желала да може да сподели увереността му.

Всеки път на тръгване от съда си мислеше за Бама. Бездомникът очевидно бе напуснал града на някой товарен влак. Поне така мислеха двамата с Роско.

— Той е роден скитник, сигурен съм — отвърна й портиерът, когато Кендъл го попита дали е забелязал, че Бама липсва от обичайното си място на стъпалата на съдебната сграда. — Той се появи една сутрин, ей така, изневиделица. И предполагам, че се е насочил пак нанякъде. Ще ни липсва — добави той тъжно.

Повече от седмица бе изминала от изчезването на Бама. На излизане от съда, малко след срещата си с Майкъл Ли, тя с тъга си припомни кратките реплики, които си разменяха. Липсваха й. Той беше първият, който я поздравяваше на влизане и последният, който й казваше довиждане, когато излизане. Беше й станал почти приятел.

Този след обед се почувства съвсем изоставена. Кабинетът й все още не бе в пълен ред след вандалския набег на близнаците Крук. Тя продължаваше да е убедена, че те са отговорни за това, въпреки че нямаше доказателства и както бе предрекла, полицията не положи усилия да разследва.

Безпорядъкът в кабинета бе предизвикал чувство на клаустрофобия. Разговорът с Майкъл Ли я бе депресирал още повече. Чувствайки се затворена между четирите стени, тя реши да вземе писмените доказателства но делото Лайнъм и да прескочи до къщата на мисис Лайнъм. Свежият въздух щеше да й подейства добре, реши тя, а отиването дотам и връщането, щяха да й дадат възможност да помисли необезпокоявана.

Усети се обезсърчена, но причината бе от личен характер, не служебна. Минали бяха повече от двадесет и четири часа, откакто бе научила, че носи детето на Мат, но все още не му бе казала.

Миналата нощ й бе отнел възможността, като застана на позиция, каквато тя никога не бе подозирала, че споделя. Шокирана бе да чуе, че съпругът й изповядва толкова старомодни убеждения за брака и ролите, които всеки от партньорите трябва да изпълнява.

Естествено, той папагалски повтаряше Гиб. Всъщност, Мат не искаше някаква незначителна, смирена жена. Иначе никога не би се оженил за нея. Но я тревожеше фактът, че Гиб упражнява толкова силно влияние върху мисленето на Мат. Също както и откритието, че влиянието на Гиб в този град се простира в области, изобщо нямащи връзка с него.

За да възвърне еуфоричното си настроение, тя си повтаряше многократно, че е бременна, че тя и Мат трябва най-напред да се разберат веднъж за винаги за постоянното наместване на Гиб в техния живот.

Почти не роптаеше срещу времето, енергията и емоциите, които такъв разговор щеше да изисква от нея, особено като се има предвид, че всичките й сили трябваше да бъдат насочени към защитата на Лоти Лайнъм.

Кендъл и прокурорът Горн се бяха счепкали здраво заради гаранцията, но съдията Фарго, за нейна изненада, беше постановил в нейна полза. Мисис Лайнъм успя да събере парите като ипотекира семейната си собственост, която бе получила заради отказа на роднините си от нея. Никой от братята и сестрите й не бе поискал да си получи дяла.

Платформата на защитата бе нестабилна. Тя се надяваше, че мисис Лайнъм ще успее да открие нещо полезно в документите, които й носеше. Може би ще открие нещо в доказателствата на прокурора, които ще породят резонно съмнение в размишленията на съдебните заседатели и ще подкрепят аргументите за самозащита?

Кендъл не си правеше илюзии. Процесът щеше да бъде труден и щеше да изисква цялото й умение. Мисълта за това предизвика усещане за горещина по гръбнака й. Усещаше възли в мускулите на врата си.

За клиентката й не би било добре да я вижда разтревожена и напрегната. Съвсем импулсивно тя спря колата отстрани на тесния път. Оттук къщата бе съвсем наблизо. Раздвижването ще бъде от полза за нея… и за бебето.

Тя остави колата и тръгна пеш. Клоните на дърветата бяха обагрени в бледозелено и подсещаха за приближаващото се лято. Беше като обещание за нов живот и като се прибави плода, който тялото й хранеше, тя се ободри и възстанови увереността в себе си. Решена бе да успее, както в професионалния, така и в личния си живот. С идването си в Проспър бе поела голям риск. Не можеше да си позволи да загуби.

Решимостта ускори крачките й, но внезапно спря закована, когато зави и видя колата, паркирана до тази на мисис Лайнъм пред малката, разнебитена къщичка.