Сандра Браун - Свидетелката

— Какво? — настоя тя. — Какво прави тя?

— Тя задоволява особени желания — извика той.

— Желания, които аз не задоволявам?

Той стисна здраво устните си и въпреки, че отговорът беше очевиден — той се стовари като тежък удар върху самоуважението на Кендъл. Оттук нататък щеше ли някога да е уверена, че някой би я пожелал?

Сякаш прочел мислите й, той каза:

— Никога не съм искал да те нараня.

— Добре, но не е ли малко късно за това, мистър Бърнууд, защото ти ме нарани ужасно. Ядосана съм, но преди всичко объркана. Ако Лоти задоволява желанията ти толкова добре, защо, по дяволите, не си се оженил за нея?

Той се засмя с недоверчив, лишен от хумор смях.

— Да се оженя за нея? За това изобщо не можеше да става въпрос. Татко никога нямаше да разреши.

— Какво искаш да кажеш? Гиб ли трябваше да избира? Той ли ме избра, или ти?

— Не съм казал такова нещо, Кендъл.

— И не ми говори с този тон на висшестоящ.

— Ставаш истерична.

— Не съм истерична. Луда съм. Тъпа глупачка и луда. Ти ме излъга. Излязох такава глупачка.

Той вдигна ръце, в знак на уплаха и невинност.

— Как съм те излъгал?

— Като се преструваше, че ме обичаш.

— Но аз те обичам. Чаках с години да срещна съвършената жена и това си ти. Избрах те, защото ти притежаваш всички качества, които съм търсил.

— Почти като да си избереш нова кола. Изчакваш за търсения модел.

— Ставаш безразсъдна, Кендъл.

— Мисля, че безразсъдството ми е оправдано.

— Защото съм сгрешил веднъж? Защото съм прекарал един следобед със старо гадже? Не мога да разбера защо си толкова шокирана и разтревожена.

Не можеше да повярва на ушите си. Кой беше този мъж? Наистина ли го познава? А той познава ли я? Не разбира ли колко е важна верността за нея? Никога не бяха разговаряли за това, но не се ли разбираше негласно, че тя очаква вярност.

— Ами ако аз бях сгрешилата? — попита тя. — Ако ме беше хванал да се любя с някое старо гадже?

— Съвсем не е същото.

— Каква е разликата?

— Различно е — каза той отсечено.

— Мат, няма два вида правила, един за малките момчета и други за малките момичета.

— Разговорът изпадна до абсурдно ниво. Предпочитам да оставим нещата да се успокоят, да влезем вкъщи и да се преоблечем. — Той се опита да мине покрай нея, но тя препречи пътя му.

— Разговорът не е абсурден и съвсем не може да става въпрос да се остави, за да се успокоя. Видях те с нея, Мат. Видях как двамата се прегръщахте и честно казано, мисля, че ти сам се заблуждаваш но отношение чувствата ти към Лоти. Не ми изглеждат съвсем случайни и нередовни, както твърдиш. Точно обратното дори. Не мога да се правя, че нищо не се е случило. Не мога с лекота да отмина това, че ти ми изневери.

Гласът й секна. Тя пое дълбоко въздух, за да предотврати избухването си в сълзи. И най-малкият знак на слабост щеше да разклати позицията й.

Щом успя да овладее гласа си, тя продължи:

— Искам да се преместиш при Гиб. Необходимо ми е да остана известно време сама, за да размисля. Но докато това трае, не бих искала да живея в една къща с теб.

Той й се усмихна тъжно, като че ли наивността й предизвикваше симпатия.

— Това никога няма да стане, Кендъл — каза той меко. — Това е моята къща. Ти си моя жена. Не съм отишъл при Лоти с намерение да те нараня. Съжалявам, че си ме видяла с нея, но сега трябва да забравиш за това.

Той я отстрани и тръгна към вратата. С весели нотки в гласа, като че ли никаква разправия не бе имало, той съобщи:

— Татко и аз ще имаме малко работа в ловната хижа. Ще се върна сигурно много късно.

За по-малко от десет минути Мат се преоблече в спортно облекло и ботуши, приготви торбата с ловните принадлежности и излезе. Изглежда, че начумереното й лице, останалата без отговор целувка за довиждане го забавляваше.

Дълго след излизането му Кендъл остана седнала на стола на верандата, в неподвижно отчаяние. Не знаеше кое я бе засегнало повече — изневярата на Мат, или безцеремонните му оправдания.

Нима очакваше да забрави, защото й изневеряваше за първи път? И сигурно да бъде похвален, че се е съпротивлявал толкова дълго на изкушението? Как смееше да се отнася към гнева й с такова безочливо пренебрежение, а не с полагащата му се сериозност!

Ще му послужи за урок, ако събере нещата си и напусне къщата, докато го няма. Тогава ще предизвика вниманието му!

Но това беше импулс на ярост, не разумно, добре обмислено действие. Ако иска да има стабилен брак, не би трябвало да реагира необмислено. Изневярата му бе я опустошила и тя никога нямаше напълно да се възстанови. И все пак знаеше, че гневът и гордостта могат да бъдат също толкова разрушителни.