Сандра Браун - Свидетелката

„Око за око“, беше тяхното кредо. Майкъл Ли беше пристъпил нормите на морала с бяло момиче. Присъдата не закъсня — кастрация и смърт.

Кендъл наистина извика радостно, когато видя колата на Мат паркирана и ред къщата. Изтича по стъпалата и извика високо името му. Докато тичаше по коридора, той излезе от спалнята, очевидно току що излязъл изпод душа. Косата му беше още мокра. Около кръста си бе завил хавлиена кърпа.

— Кендъл, къде си била? Върнах се и открих къщата празна. След нашата разправия…

— Мат, благодаря на Бога, че си тук. — Тя се хвърли в ръцете му и заплака, опряна на голите му гърди.

Той силно я притисна.

— Скъпа! Ще ми простиш ли? Можем ли да започнем отново?

— Да, разбира се, но слушай, слушай ме!

Когато тя се отдръпна от него, той разбра, че ентусиазмът й съвсем не се дължи на вълнение от появата му.

— Какво, по дяволите, се е случило! Бледа си като платно. Какво е това в косата ти? — Той измъкна някаква клечка от нея и я разгледа внимателно.

— Мат, беше ужасно. — Тя изхълца. — Никога не бих повярвала, ако не бях видяла. Бяха взели Майкъл Ли. Ти сигурно не го познаваш. Той е… Няма значение, по-късно ще ти обясня. По-добре се облечи. Веднага ще позвъня в полицията. Можем да се срещнем тук, защото им е на път. Ще ги заведа до…

— Кендъл, стегни се. Какви ги разправяш за Бога? — Сега, когато имаше време да я огледа, той се разтревожи почти колкото нея. Докосна бузата й и пръстът му почервеня. — Ти кървиш. Как си се изподрала така?

— Добре съм. Наистина. Само съм уплашена.

— Кой те нарани? — попита той ядосано. — Близнаците Крук? Ако тези копелета…

— Не, не! — изкрещя тя. — Слушай. Мат. Те убиха Майкъл Ли. Поне мисля, че беше мъртъв. Бяха го кастрирали и навсякъде имаше кръв. По него, по земята… — Тя се освободи от него и прекрачи купчината от мръсните му дрехи, за да стигне до телефона. Набра 911.

— Нищо не разбирам, Кендъл. За кого говориш?

— Майкъл Ли — повтори тя нетърпеливо. — Момчето, несправедливо обвинено в изнасилване на Ким Джонсън. Те са убили Бама, също. Намерих там наблизо тялото му, докато тичах… Ало? Да? Тук е… Не, не ме прехвърляйте на чакащи! — изкрещя тя в слушалката с прегракнал глас.

Мат бързо се приближи към нея.

— Кендъл, ти си в истерия.

— Не, не съм. Кълна се, че не съм. — Тя преглътна, като с усилие потисна надигащата се истерична вълна, която отричаше. Зъбите й тракаха неудържимо. — Докато полицията дойде тук, ще се успокоя. Мога да ги заведа право там.

— Право къде?

— Където клаха прасетата. Сигурно убиват там, за да не се забелязва кръвта — добави тя. Мисълта току що й бе хрумнала. — Те са хитри. И са много. Хора, които познаваме и никога не бихме заподозрели.

— Какво си правила сама по горите през нощта?

— Бях тръгнала да те търся. — Горещи, солени сълзи изпълниха очите й и потекоха по страните и. — Исках да те видя. Не исках историята с Лоти да ни измъчва и да стане непоправима. Не можех да те дочакам да се върнеш вкъщи, за да оправим нещата между нас. Опитвах се да намеря ловната хижа, но се загубих.

— Спешна помощ. С какво мога да ви помогна?

— Да, ало? — Тя направи знак на Мат, че някой най-после се бе появил насреща. — Трябва ми полицията или кабинета на шерифа, веднага. Името ми е…

Мат й изтръгна слушалката и затвори телефона. Тя зяпна срещу него занемяла.

— Защо го направи? Трябва да съобщя това! Трябва да ги заведа там. Ако успеят да отидат достатъчно бързо…

— Ще отидеш само под душа и оттам в леглото, никъде другаде. — Той разроши косата й. — В гората може да има призраци нощем, ако не си свикнала. Загубила си се и си се изплашила, мила. Имаш пристъп на уплаха. След горещ душ и чаша студено вино ще забравиш всичко.

— Това не е пристъп на уплаха! — Осъзнавайки, че крещенето е само в подкрепа на неговата теория, тя пое дълбоко въздух. — Аз владея напълно разума си, сигурна съм. Ужасена съм, но не съм луда.

— Не ти казвам, че си луда. Но напоследък си била под силен стресов натиск и…

Тя го отблъсна.

— Престани да се държиш покровителствено вслушай. Мат, те…

— Първо, кои са тези „те“, за които не преставаш да говориш?

— Почти всеки, който има някакъв авторитет тук. Мога да назова дузина известни мъже.

Тя започна да ги изброява, когато той отново я прекъсна.

— И казваш, че тези хора са участвали в кастрация и разпъване на кръст? Да не прибавям и убийство на скитник? — Той повдигна скептично вежди. — Кендъл, бъди разумна. Как очакваш от мен да повярвам на такава история?