Сандра Браун - Свидетелката

Тя докосна челото си, а изразът на лицето й говореше за пълно объркване.

— Почакайте. Не разбирам. Искате да ми кажете, че Мат е арестуван и обвинен?

— Той, баща му, и някои други, които вие сте посочили като членове на това тайно сдружение. — Пепърдайн й подаде списък с имена. — Обвиненията варират от заговор за извършване на убийство чак до предумишлено убийство. Тъй като областният съдия и областният прокурор са подведени под отговорност, сега на техните места са служебно назначени лица. Всички са в ареста, мисис Бърнууд. И на всички бе отказано освобождаване под гаранция.

— Не мога да повярвам — произнесе тя с изтънял глас. — Някой най-после е взел обажданията ми на сериозно.

— Още от началото щяхме да ги погледнем сериозно, ако те бяха насочени към отдела, който се занимава с това. — Пепърдайн седеше на ъгъла на бюрото. — От Правосъдието вече бяха помирисали нещо гнило, ставащо там. Твърде много затворници или умираха, или осакатяваха, докато пребиваваха в затвора в Проспър. Присъдите бяха необичайно строги.

— Значи са били вече под наблюдение?

— Дори преди да бъдете назначена като обществен защитник — отвърна Джим. — Имахме там човек, който работеше под прикритие. Преди да успее да се сдобие със стабилни доказателства срещу някои от заподозрените, той изчезна безследно.

Той отвори една папка и й подаде фотография.

— Мисля, че ще го познаете.

— Бама! О, Боже мой!

Пепърдайн погледна към Джон. Джон кимна. Изненадата й бе искрена.

— През нощта, когато ги видях да убиват Майкъл Ли открих тялото му — каза тя. — Беше изчезнал от около седмица.

— Той все още се води изчезнал, що се отнася до нас. Претърсихме местността, но не открихме следа от гроба, който споменавахте в телефонните си обаждания. Мислите ли, че ще можете отново да го намерите?

— Съмнявам се. Минало е повече от година. Онази нощ беше тъмно. Бях объркана, загубена, ужасена. Аз буквално се спънах в неговото тяло и след това побягнах като луда. Дори да ви заведа точно на мястото — водата, вятърът и слънцето са разрушили физическите доказателства.

— Може да успеем да открием нещо.

Тя притисна устните си с пръсти, за да прикрие треперенето им.

— Не мога да повярвам, че Бама е бил агент на ФБР.

— Агент Робърт Маккой. Изглежда се е разкрил по някакъв начин и е платил за това с живота си.

— Не е задължително. Братството може да е провело нещо като пролетно почистване и да е решило, че стълбището на съда се нуждае от помитане. За тях това би било предостатъчен мотив, за да го премахнат.

Тя се изправи и отиде до прозореца. Ръцете й бяха кръстосани пред гърдите, а раменете — свити и приведени напред, като в самозащита. Джон си помисли, че изглежда уязвима и изплашена.

— Не можете да си представите на какво са способни.

— Имаме доста добра представа — възрази Пепърдайн. — Спомняте ли си главния редактор на вестника на съпруга ви?

— Само веднъж съм виждала джентълмена. Той почина внезапно по време на годежа ни с Мат.

— Не вярваме да е починал от естествена смърт, каквато е посочена в смъртния му акт. Получихме сведения, че не е бил съгласен с политиката на съпруга ви: Направихме ексхумация на тялото за съдебномедицинска експертиза. — Пепърдайн я погледна строго. — Не, ма’ам. Не сме подценили тази тайфа.

— Страхувам се, че и вашата служба е била инфилтрирана. Агент Брадок…

— Е в затвора с останалите. За това сме се погрижили.

— Дали? Как можете да сте сигурни, че освен Брадок няма други? Колко членове на Братството има тук? Знаете ли? — попита тя и гласът й се издигна развълнувано. — Ако аз свидетелствам срещу тях, те ще ме убият. Ще намерят начин.

— Ще бъдете под наша закрила. — Пепърдайн посочи към Джон и тя му хвърли поглед, който открито говореше за недоверието й.

— Вие не можете да ме опазите. Каквито и мерки да вземете, те няма да са достатъчни.

— Вашите показания са решаващи за този процес, мисис Бърнууд.

— Кой друг ще свидетелства срещу тях? — Когато Пепърдайн не можа да посочи име на друг свидетел, тя се разсмя презрително. — Аз съм единствената, нали? И мислите, че ще успеете да ги осъдите само въз основа на моите показания? Тяхната защита ще ме унищожи. Ще каже, че съм измислила тази нелепа история, за да отмъстя на неприятелите си в Проспър.

— Как стои въпросът с Мат Бърнууд? Той също ли е неприятел?

Джон беше доволен, че Джим я попита. Според доклада тя се беше опитала да разбие главата му с кристална ваза. Джон любопитстваше да разбере защо.