Сандра Браун - Свидетелката

Пепърдайн се почувства неудобно.

— Може би трябва да ви съобщим, мисис Бърнууд, че той вече е получил развод. Предяви иск за физическо насилие.

— Защото съм го ударила при самозащита?

Пепърдайн сви рамене.

— Той е подал молба за развод. Вие не сте се обадила в определения срок и затова съдът е дал развод поради неявяване.

— Съдията Фарго?

— Точно той.

Джон я наблюдаваше как възприема факта, че по силата на закона е свободна от Мат Бърнууд. Струваше му се, че не е емоционално развълнувана от развода, но веждите й бяха смръщени.

Следващият въпрос обясни безпокойството й.

— Бившият ми съпруг знае ли за Кевин?

— Не чрез нас — отвърна Пепърдайн. — Ние не знаехме, че имате бебе, докато не ви намерихме. Разбира се напълно е възможно, новината да е стигнала до него по друг път.

Тя се облегна назад на стола, притисна лактите си към тялото и се залюля напред-назад.

— Той няма да се спре пред нищо, за да ме убие и да направи от Кевин член на тайното Братство. Не — каза тя категорично. — Не мога да се върна. Не искам.

— Знаете много добре, че нямате избор, мисис Бърнууд — обясни Пепърдайн. — Избягала сте от област, където са извършени няколко щатски и федерални престъпления. Ако се криете, за да избегнете да свидетелствате, извършвате федерално престъпление.

— Сега, след половин час, трябва да се явите пред съдебен магистрат. Той ще издаде заповед, според която трябва да бъдете задържана като главен свидетел и върната в затвора на областта, където ще се гледа дело. Разбира се, можете да си вземете адвокат, ако желаете.

— Много добре познавам закона, мистър Пепърдайн — изрече тя студено. — И ще продължавам да действам като адвокат на себе си.

— Имаме желание да изоставим обвиненията срещу вас, ако вие ни помогнете да ги осъдим. — Той изчака, за да й даде възможност да говори, но тя не каза нищо. — Вие дойдохте тук с мисълта, че сте арестувана за убийство. Представях си, че ще ви олекне.

Тя тъжно поклати глава.

— Не разбирате. Те ще се погрижат да ме убият.

— Тръгваме тази нощ — каза той енергично.

Джон знаеше, че приятелят му не беше напълно равнодушен към затрудненото й положение. Но Джим бе човек на службата. И играеше по нравилата на играта на службата. Трябваше да изпълни тази работа и щеше да я свърши.

— Полетът ни е в три часа — обяви той. — Ще бъдете прехвърлена в Колумбия, където ще останете в една охранявана къща до първото съдебно заседание. Аз ще пътувам с вас до Далас, там жена — цивилен полицай — и офицер Макграт ще ви придружат в останалата част от пътя.

Джон се почувства така, сякаш издърпаха килима изпод краката му. Той последва Гепърдайн навън в коридора и го запита:

— Какво искаше да кажеш с това?

— С какво?

— Аз да я придружавам до Колумбия? Аз?

Изражението на Пепърдайн беше прекалено невинно, за да е убедително.

— Това ти е работата, Джон.

— Не е моята работа. Стюарт трябваше да е тук, а не аз. Обяви се за болен в последния момент и аз бях пратен на негово място.

— Тогава се сърди на лошия си късмет.

— Джим — извика той като хвана приятеля си за ръкава и го накара да спре и да слуша. — Не знаех, че тя има дете.

— Това изненада всички ни, Джон.

— Не мога да приема задачата. Това… това ще ме побърка. Знаеш това.

— Страхуваш ли се?

— Страхувам се, по дяволите.

— От едно бебе?

И на него самия му звучеше абсурдно. Но независимо от това си беше истина.

— Знаеш през какво преминах след онова фиаско в Ню Мексико. Все още имам кошмари.

Пепърдайн би могъл да се изсмее на ирационалния му страх. И Джон бе благодарен, че не го направи. Вместо това, той се опита да разсъждава с него.

— Джон, виждал съм те да се справяш с най-долни копелета, каквито Господ е създавал. Успявал си да убедиш терористи да сложат долу оръжията си, въпреки че самите те знаят, че като се предадат не ги очаква нищо хубаво. Толкова си убедителен.

— Някога, може би. Сега вече не.

— Имал си един лош ден и заради него заряза всичко.

— Един лош ден? Можеш ли да наречеш онова, което се случи един лош ден?

— Нямах намерение да профанирам ситуацията. Но никой не те държи отговорен. Никой, Джон. Не си могъл да знаеш, че побърканият ще изпълни заплахите си.

— Би трябвало да знам въпреки това, нали? Нали за това беше цялото ми обучение и подготовка. Заради това е и титлата ми доктор но философия. Предполага се, че знам доколко мога да притискам и кога да отстъпя.

— Ти си най-добрият в занаята ни, Джон. Ние все още се нуждаем от теб и рано или късно, надявам се, да си простиш за Ню Мексико и да се върнеш. — Пепърдайн постави ръка на рамото му. — Ти имаш железни нерви. Сега, да говорим реалистично, какви затруднения може да ти създаде едно малко, беззъбо бебенце?