Сандра Браун - Свидетелката

Но имаше нещо в тази тук…

Беше го погледнала право в очите, без да мигне. Тогава за първи път му се мярна подозрението, че е изключителен лъжец. Погледът й бе толкова спокоен, че трудно би минал за напълно почтен. Искреност до такава степен би могла да се постигне само с дълги упражнения.

Досети се, че тъй наречената болка в ушите беше хитрост, с която да се забави пътуването. Тя може да се опита и да избяга, да се изплъзне сред тълпата пътници на летището в Далас.

Все пак, в случай че болките са действителни, той трябваше да й осигури медицинска помощ и да ги пререгистрира за следващия полет.

Пепърдайн ги остави извън терминала. Когато се сбогуваха, той леко перна Джон по гърба.

— Забавлявай се, приятел.

— Ще ти го начукам — измърмори Джон. Приятелят му се засмя весело и махна на таксито, което го чакаше.

След това Джон нае също такси — с шофьор, който не говореше английски, две жени и плачещо бебе. С помощта на няколко думи и силно жестикулиране, той успя да обясни на объркания шофьор, че трябва да ги заведе до най-близката болница.

Когато пристигнаха, полицай Фордхам остана да чака във фоайето с бебето. Джон придружи Кендъл до стаята за прегледи. Една сестра измери кръвното й налягане и температура, зададе няколко уточняващи въпроса и ги остави сами.

Тя седеше на меко тапицираната маса за прегледи и клатеше крака. Джон пъхна ръце в джобовете си и като й обърна гръб, заразглежда залепената на стената цветна диаграма на човешкото кръвообращение.

— Страхувате се, че ще избягам?

Той се обърна.

— Извинете, не чух.

— Влязохте тук с мен, защото мислите, че мога да се измъкна през задната врата? — Той не отговори, но и не беше длъжен. Тя меко се засмя. — Нима си мислите, че ще изоставя бебето си?

— Не знам. Ще избягате ли?

Приятната усмивка на лицето й замръзна.

— Не — каза тя рязко.

— Работата ми е да ви пазя, мисис Бърнууд.

— И накрая да ме предадете на властите в Южна Каролина.

— Точно така.

— Където най-вероятно ще ме убият. Не схващате ли иронията на ситуацията? Ще охранявате живота ми, докато ме предадете на място, където ще бъда в най-голяма опасност.

Той наистина беше съгласен с нея. Но, по дяволите, просто си вършеше работата.

— Докато се намирате под моята защита, не мога да ви изпускам от погледа си — каза той твърдо.

Влезлият доктор го изгледа любопитно.

— Вие сте мистър Бърнууд? — попита той, поглеждайки във формуляра, който Кендъл бе попълнила при приемането си.

Той показа документите си.

— Щатски полицай? Наистина? Затворничка ли е? Какво е направила?

— Получи болки в ушите — каза Джон с ясно изразена острота в гласа. — Ще я прегледате ли?

Докторът прислуша гърдите й, опипа с пръсти жлезите на врата й, отбеляза, че са леко подути, след това прегледа ушите й и накрая потвърди, че има сериозна инфекция зад двете тъпанчета.

— Може ли да лети?

— Невъзможно. Освен, ако решите да рискувате да й се пукнат тъпанчетата.

Той изчака в коридора, докато сестрата й сложи инжекция с антибиотик. Кендъл излезе след малко и те тръгнаха по коридора към чакалнята. И тогава с изненада я чу да го пита:

— Мислехте си, че лъжа, нали?

— Мина ми през ума.

— Не бих хабила лъжи за нещо, което може толкова лесно да се провери.

— В смисъл, че си спестявате лъжите за момент, в който биха могли да минат.

Тя спря и се обърна към него.

— Точно така, мистър Макграт.

— Можеше да бъде и по-лошо.

— Лесно ти е да кажеш. — Джон беше побеснял и баналността на Пепърдайн го раздразниха още повече. — Няма ти да пътуваш хиляда мили с автомобил.

След като ангажира мотелска стая за двете жени и бебето, той отиде да докладва лично на Пепърдайн, който координираше прехвърлянето на мисис Бърнууд с Щатската полиция в Колумбия.

— Нищо не може да се направи, Джон — каза Пепърдайн успокоително. — Според доктора, тя няма да е в състояние да лети най-малко месец. Ние не можем да чакаме толкова. Това пътуване ще отнеме само три дни и две преспивания но пътя.

— Мога да взема разстоянието и за два дни, не е трудно.

— Сам. Не с пътници. По-специално — с бебето. Ще изминавате приблизително по триста мили дневно. Няма да е пикник, но и няма да продължи вечно.

Без да обръща внимание на огорченото изражение на Джон, Пепърдайн му подаде маршрута и пътна карта.

— Ще тръгнете сутринта и ще прекарате първата нощ в Монро, Луизиана. Втората нощ в Бирмингам. На следващия ден ще сте в Колумбия.