Сандра Браун - Свидетелката

Веднага заглуши звука, защото се страхуваше, че може да я събуди. Не беше толкова млад, че да дебне и да надзърта разголени женски гърди. А и беше глупаво да седи тайно в стаята. Напомняше за мастурбация.

Отвратен от себе си, той се опита да се обърне, но просто не бе в състояние. Загледан в пълните, малко нацупени устни, които го докарваха до лудост, той изпита непреодолимо желание да ги завладее. Искаше му се да изпита вкуса на гърдите й, да опознае скритите надолу места и да изпита вкуса им. Искаше…

Изведнъж рязко изсвирване процепи тишината.

Тя се стресна и се събуди.

А той така подскочи, че една от патериците му шумно изтрополя на пода.

За известно време и двамата останаха като вцепенени. Той беше възбуден, засрамен и ядосан, че го е разкрила така.

— Какво, по дяволите, е това?

— Чайникът — отговори тя задъхано. С припрени движения вдигна презрамката на нощницата си. Бебето трепна и изплака, когато го отдръпна от гърдата си и го повдигна до рамото си. — Включих чайника, преди да седна да кърмя Кевин. Защо си станал?

— Не мога да спя от горещината.

— Забелязах, че беше неспокоен тази нощ. Искаш ли чай? — Чайникът продължаваше да свисти яростно. — Билков чай. Без теин.

— Не, благодаря.

Тя се приближи към него.

— Тогава подръж Кевин, докато си попаря чаша чай.

Връчи му детето, продължи по коридора и изчезна в кухнята. За известно време той не помръдна. Помъчи се да изтрие мислите си и да не се поддава на никакви вълнения. След това постепенно разреши на няколко сензорни импулса да проникнат през двойната бариера от антипатия и ужас.

Кевин беше пълничко бебе. И затова се изненада, че е толкова лек. Учудваше се на мекотата на кожата му. Или може би само изглеждаше мека на фона на косматите му гърди?

В края на краищата успя да събере достатъчно кураж и да погледне към бебето в ръцете си. Обърка се истински, когато видя, че очите на бебето са насочени към него. Той задържа дъха си. Детето сигурно щеше да започне да хленчи, щом не познаеше кой го държи. Вместо това розовата устичка на Кевин се разтвори в широка прозявка, която откри беззъби венци и розово езиче. Той се разсмя, без да усети.

— Нещо ми подсказваше, че вие двамата ще си допаднете ако, разбира се, престанеш да се дърпаш настрана от него.

Той не беше забелязал връщането на Кендъл, докато тя не заговори. Вдигна очи и видя, че го гледа над димящата чаша чай, ухаещ на портокали.

— Предполагам, че е добре.

— Знаеш, че е съвсем добре. Той те харесва.

— Откъде знаеш?

— Прави балончета. Винаги когато е доволен, прави балончета.

Детето наистина пръскаше слюнка по цялата си брадичка и щастливо размахваше ръчички. Изглеждаше доволно, но Джон все още не бе сигурен.

— По-добре е да го вземеш сега.

Това изглежда я развесели, но тя не каза нищо, сложи чашата чай на края на масата, пое бебето и го занесе в неговата стая.

— Заспа веднага — съобщи тя, когато се върна. — Защо възрастните не могат да са щастливи като децата?

— Мислим за твърде много неща.

— Ти имаш ли нещо, за което да мислиш?

Той подири някаква скрита подигравка в тона й, но не усети нищо. Запитала бе сериозно и затова той отговори по същия начин.

— Да, мисля си за нещо. То ми е постоянно в ума.

Нямаше нужда да доуточнява. Очите й се замъглиха, а гласът й стана дрезгав.

— И от моите мисли не е далеч.

Мислеше си, че не би преживял втори отказ, но след онова, което каза сега, не можеше да се въздържи да не протегне ръце към нея. Тя нежно се притисна към гърдите му. Чаената чаша се изплъзна от ръката й, счупи се на пода и топли пръски обляха голите им крака. Пръстите й погалиха гърдите му и тя повдигна лицето си към неговото. Той изпусна и другата патерица. Зарови пръсти в подстриганата й коса и задържа главата й.

Устните й бяха готови и меки. От чая вътрешността на устата й бе гореща. Той потъна с език в нея, отново и отново. Целуваше я с такава страст, че когато накрая спря, тя отпусна страната си върху гърдите му.

— По-спокойно, Джон. Едва дишам.

— Чудесно — изръмжа той. — Дишането не е задължително.

Тя се засмя меко и го погали но раменете.

— Не мога да повярвам, че те докосвам. Толкова много те исках, толкова много пъти.

— Докосвай ме колкото искаш.

Най-силното, което бе желал бе една дълга, без прекъсване целувка, която да утоли глада му. Само с вкуса от нея би могъл да прекара нощта. Но отговорът й — с думи и с тяло, надмина всичките му очаквания. Реалността бе по-главозамайваща от всичките му фантазии. Толкова добре я усещаше — прохладна като алабастър на повърхността и влудяващо гореща отвътре. Устата му продължаваше да поглъща нейната, а ръцете й обвиха врата му. С дланите си той тръгна нагоре, след това надолу към гръдния й кош, галейки отстрани гърдите й. Той ги усещаше притиснати върху своите гърди и от този контакт се възпламени още повече.