Сандра Браун - Свидетелката

Наситена и със сънен глас, тя промърмори:

— Джон, защо не се срамувам от теб?

— Не би трябвало да се срамуваш от мен. Аз съм съпругът ти.

Тя не бе отговорила нищо, защото бе заспала. А сега той се питаше дали съзнава, че е изговорила на глас мислите си. Беше намерила отдушник за сексуалната си възбуда с мъж, с когото никога не го е правила и бе поискала да разбере защо.

Джон също искаше да разбере.

Но не можеше да си позволи да задържа мислите си върху лични проблеми. Трябваше да мисли само за потресаващия факт, че бе правил секс с главна свидетелка, поставена под негова опека. Амнезията не беше извинение. Той знаеше. По дяволите, знаеше, че тя го лъже от начало до край.

И въпреки това бе спал с нея. Беше толкова дяволски хубаво, така експлозивно, че възвърна паметта си. Сега си спомни, че е федерален полицай, федералните полицаи не трябва да създават сексуални отношения с жените, поставени под тяхна опека. Всеки — от правителството до редовия гражданин — не би одобрил постъпката му.

Така че какво, по дяволите, трябва да направи? Нищо от опита му като психолог, като агент на ФБР или като федерален полицай не му подсказваше как да действа в подобна ситуация. Не притежаваше нито документи за самоличност, нито шофьорска книжка, за да докаже кой е. И кой около него би могъл да го докаже? Дори не знаеше къде точно се намират.

На всичкото отгоре беше и със счупен крак. Докъде ли би могъл да стигне с патериците? Тя не го остави да се докопа до ключовете на колата. Дори да успееше да й ги измъкне и да вземе колата, беше сигурен, че тя ще е изчезнала преди да се е върнал. Тя наистина беше мотивирана в желанието си да избяга отново и беше необикновено изобретателна. Щеше да изнамери начин да се изпари заедно с Кевин.

Къде, по дяволите, беше револверът му? Беше му казала, че няма да открие този път скривалището и досега не беше се излъгала. Когато я нямаше наоколо, той бе претършувал навсякъде.

Тя много се гордееше, че не оставя нищо на случайността и винаги планира нещата предварително. Досега, обаче, й е било безкрайно по-лесно, заради паметта му. Добре, каза си той, полицай Джон Макграт може и да е бил безпомощен, безпаметен и проснат по гръб през последните две седмици, но от сега нататък ще възстанови пълномощията си.

Той стана от леглото и закуцука до гардероба за чисто бельо. Гащетата му бяха спретнато сгънати в чекмеджето, отделно от чорапите му. Като истинска съпруга, помисли той саркастично, яростно затръшвайки чекмеджето.

Внезапният трясък прозвуча като оръдеен изстрел в притихналата къща и го сепна. Той спря, ослуша се и с успокоение установи, че шумът от душа още продължава. Разполагаше с още няколко минути, за да потърси пистолета си.

Прекалено интелигентна беше, за да го изхвърли. Ако и да не възнамеряваше да го използва срещу него — въпреки, че и това беше възможно — тя би го запазила като защитно средство. Можеха да се появят, останали на свобода, членове на братството, които биха я търсили навсякъде, докато не я открият. Не, не се е отказала от оръжието.

Джон прегледа чекмеджетата й, като се опитваше да не разбърка спретнатите купчинки от пликчета и сутиени. Не намери нищо и в бюрото. Върна се към леглото и пъхна ръка между дюшека и пружината, въпреки че не очакваше да го намери там.

Потърси и над гардероба. Тръгна лазешком по земята, за да види дали няма разхлабени дъски, под които може да го е скрила.

Шумът на течащата вода бе спрял.

Джон зарови ръце в косата си. Какво щеше да прави? Трябваше да вземе решение. Бързо. Веднага.

Впечатлението му от Кендъл Дийтън Бърнууд се бе оказало точно — тя беше умел лъжец. Притежаваше дързост и интелигентност да осъществи и най-смелите си планове, дори ако това означаваше фалшив брак с мъж, който фактически беше неин тъмничар.

По-нататък тя бе майка, страхуваща се за живота както на детето си, така и за своя. За да опази детето си, би стигнала до крайност.

Но дори и майчинството не можеше да оправдае отвличането на федерален полицай. Тя бе нарушила повече закони, отколкото можеше да изброи в момента. Негово задължение беше да я достави на съответните власти. Това трябва да направи. Каквито и средства да са необходими.

Той излезе в коридора. Вратата на банята бе леко открехната. Като се опитваше да не издаде звук, той бавно тръгна към нея и внимателно я побутна. Тя безшумно се отвори.

Кендъл стоеше изправена пред мивката. Косата й току що изсушена с кърпа, стърчеше около главата й като мокри шипове. Беше само по пликчета. Едната й ръка бе вдигната над главата, защото се пръскаше с дезодорант.