Сандра Браун - Свидетелката

Но не желаеше връзката им да става публично достояние. Мат Бърнууд, единственият наследник на лидерското място на Братството, нямаше право да върти любов с някаква бяла отрепка и пачавра. Щеше да бъде лошо за имиджа му. Ако на Мат се налага да се отклонява от стриктния код на Братството, другите ще започнат да искат също изключения от възприетите норми. Кръвосмешението с долни по произход или от други раси беше табу номер едно.

Заради това Гиб побесняваше, че аферата на сина му ще бъде изнесена наяве по време на процеса. Не можеше да става и въпрос за някакво прикриване. Куинси Ламар дори искаше Мат да използва Лоти като алиби за нощта, през която от областния затвор мистериозно е изчезнал Майкъл Ли. Онази нощ, след която никой нито го видя, нито го чу.

Ако мисис Лайнъм се закълне, че Мат е бил с нея същата нощ, това би помогнало да се наклони на тяхна страна разколебаното жури от съдебни заседатели. Ламар съветваше Мат да признае по-малкото от двете престъпления. Изневярата е грях, но не се наказва със смърт. Поне не в Америка.

Мат и Гиб бяха обсъждали тази възможност, но все без да стигнат до някакво решение. Гиб искаше колкото е възможно по-дълго време да не се свързва името на Мат с тази жена. Връзката им съвсем не беше най-голямото постижение в живота на Мат, но ако станеше обществено достояние, хората щяха го запомнят най-вече с нея.

Гиб разбираше, че ще е лудост да не се възползва от всяка възможност, която предлага защитата, без значение колко е мръсна. Новината, че има внук, прибави ново измерение на ситуацията. Приоритетите се промениха. Сменен бе фокусът. Може би твърдата позиция, която зае срещу използването на Лоти Лайнъм трябва да се преосмисля.

Въпреки, че мислите го бяха отвлекли, Гиб следеше дискусията между Мат и адвоката. Накрая Гиб ги надвика, за да се намеси.

— Това, което се опитва да ви каже синът ми, мистър Ламар, е че ние искаме бебето да се върне при нас. Той си е наше по право. И ние го искаме.

— Точно така — съгласи се Мат.

Ламар вдигна двете си ръце с дланите напред, като че ли да се предпази от нападение.

— Казвам ви за ваше добро, джентълмени. Желанията и надеждите ви са нереалистични.

Думите на адвоката с нищо не отслабиха решимостта на Мат.

— Ще направя всичко, за да взема детето от майка му. Кендъл е негодна да възпита един Бърнууд. Няма да бъде добра майка, защото не беше добра съпруга.

— Дадох й свобода да прави кариера, която почти провали, като се скара с всичките си колеги. Бях щедър с парите. Държах се внимателно с нея и винаги съм изпълнявал съпружеските си задължения. Попитайте когото и да е. Ще чуете, че бракът ни е бил отличен.

— И ето как ми се отплаща! Като разказва злобни лъжи за мен и за баща ми. Нападна ме физически в дома ни и ме остави, надявайки се, че съм мъртъв. И сега, година по-късно, научавам, че имам син. Той е на три месеца, а аз дори не знаех за съществуването му! Какво чудовище трябва да е, за да крие сина ми от мен.

Куинси Ламар търпеливо изслуша тирадата на клиента си, спокойно затвори дипломатическото си куфарче и се изправи.

— Превъзходна реч, мистър Бърнууд. Силна като съдържание. Убедителна като изказ. Много вълнуваща. Убедихте ме не само, че сте невинен в престъпленията, в които ви обвиняват, но и че сте също така жертва на невероятно предателство от страна на мисис Бърнууд. Гледайте да се справите така добре и на кръстосания разпит.

Той почука на вратата, за да обяви края на срещата. Докато чакаше пазача да отключи вратата, той добави.

— Докато мисис Бърнууд е в неизвестност, и не може да даде обяснения, никой не може да оспори вашата сърцераздирателна история. Когато я намерят — а бъдете сигурен, че федералната полиция ще обърне всеки камък, за да я открие — може да се поискат някои уточнения.

Когато той излезе, Гиб и Мат разполагаха само с няколко минути преди да бъдат отведени до килиите си.

— Татко, имам син! Момче!

Гиб хвана Мат за раменете.

— Чудесна новина, синко, развълнуван съм. Но ще празнуваме по-късно. За съжаление, сега не разполагаме с време. Не му вярвам на тоя женски задник — адвоката. Да можех да го изхвърля…

— Аз също не го харесвам. Дали да не се откажем от него и да наемем някой друг?

Гиб поклати глава.

— Всички адвокати са некомпетентни в една или друга степен. Дори да са членове на семейството ти, пак са нечестни и нелоялни — допълни той сухо. — Никога не трябва да се осланяме на него или на някой друг, да свърши вместо нас мисленето и работата.