Сандра Браун - Свидетелката

— Какво се случи?

— Избягаха, ето това е. Мат и неговия старец. Посред бял ден.

— Как? Да не са пречукали пазача?

— Ами, обратното — изкикоти се Лий Саймън.

— Ъ-ъ?

— Мис Лоти Лайнъм…

— Е — казаха в хор близнаците.

— О, в последните няколко дни, тя редовно идваше на посещения при Мат. Носеше му сандвичи със сирене, пай с кокосов крем, списания, книги и разни други работи.

Той се облегна напред върху масата и заговори поверително, усетил се внезапно истински мъж.

— Нали я знаете как изглежда? Е, носеше се из затвора като Савската царица. Караше всички да й вършат услуги, нали разбирате. Включително и пазачите. Дори мен. Е, ние може да сме в униформа, но под нея сме си мъже, не е ли така?

— А бе има две цици, от които да ти изскочат очите — нетърпеливо го прекъсна Лутър. — Продължавай по-нататък.

Лий Саймън избърса слюнката, която често се появяваше в ъглите на устата му.

— Така че Лоти дойде кръшна-кръшна и днес, облечена в една опъната рокля. Развъртя се така, че да привлече вниманието на всички, включително и на дъртия Уили Джонс.

Навлизайки в историята, той се плъзна още по-напред. Отново му протече слюнка.

— Уили я пусна в помещението за посетители, където тя се спънала и разпиляла чантичката си. Навела се да си събира нещата и чух да разправят, че на стария Уили направо му изскочили очите. Чух още, че отдолу нямала нищо, но това може да е слух. Или въображение.

— Ако не стигнеш до главното…

— Добре, добре. Не искам да пропусна нищо. — Той пое въздух. — Нали знаете, всеки си мисли, че Гиб Бърнууд е голяма клечка? Добре, повечето от пазачите смятат, че е набеден несправедливо и затова охраната около него и Мат е разхлабена, разбирате ли?

— Когато мис Лоти изтървала чантата си, Уили напуснал поста си и се втурнал да й помага. Докато събирал червила и дъвки, Мат и Гиб, които чакали в съседната стая да се видят с Лоти, минали през вратата, която дори не изскърцала.

Лоти благодарила на Уили за помощта, след това казала задъхано „О, по дяволите, не мога да се видя с приятелите си в този вид!“, като приглаждала косата си и подръпвала с ръце роклята си, уж да се пооправи и тъй нататък.

След това тръгнала към най-близката дамска тоалетна, където Мат и Гиб я чакали. Тя заключила вратата, те се преоблекли в дрехите, които им приготвила предварително, след това тримата излезли през главния вход, качили се в колата й и отпратили съвсем спокойно.

Мнозина ги видели да напущат съда. Усмихвали се, стискали ръце, казвали че току що са пуснати под гаранция и не е ли чудесно това. Системата си работи. Справедливостта възтържествува. И още такива глупости. С една дума — Бърнууд го духнаха.

Уили, старото добиче, дори не разбрал какво се случило. Когато курвата се заключила в клозета, той се облегнал назад на стола си и докато я чакал да излезе, потънал в спомени за видените прелести под роклята й. Толкова бил замаян, че дори не разбрал, че затворниците му са се измъкнали.

— Къде са сега?

— От колко време са избягали?

— Чакайте, братовчеди. Ще ви кажа всичко по ред. Нали ще мога да си навлажня свирката, все пак? — попита Лий Саймън, поглеждайки към бара.

Хенри направи знак на бармана, който донесе на помощник-полицая бира.

— Не се разрешава да пия в униформа, но никой няма да забележи, че мириша на бира при цялата олелия, която настана. Аз самият не съм бил там, но казват, че онзи агент от ФБР — Пепърдайн — какво име, а? — казват, че когато вестта стигнала до него, получил истеричен припадък. Искал да разбере как така старец с глава на задника си е бил поставен да пази федерални затворници. Искал да знае кой е поставил дъртия Уили на пост. Казват, че ако с думи може да се убива, всички, дори хората от собствената му група досега да са мъртви. Хукнал да ги търси.

— Как е успяла Лоти да ги измъкне от града? — попита Хенри.

— С предварителна подготовка. Някъде друга кола ги е чакала. Точно когато хукнах за насам, чух че са открили нейната под един мост някъде по магистралата. Никой не ги е видял при прехвърлянето. Всички коли на двамата Бърнууд са описани. Тази трябва да е отнякъде другаде, но никой не знае от къде. Доста са далеч, според мен.

— Накъде?

— Никой не може да каже — сви мършавите си рамене Лий Саймън.

— Някакво предположение? — попита Лутър.

— Добре, из съда се говори. Главно като слух. — Той шумно глътна от бирата. — Всички мислят, че те ще тръгнат след бившата жена на Мат, за да й затворят устата. Заради това оня Пепърдайн изпадна в ярост. Тя е единствената, дето твърди, че са убили оня с дръпнатите очи, който изчезна от ареста. Я чуйте това — тя разправяла, че са му отрязали пишката и го разпънали на кръст — зашепна им той.