Сандра Браун - Свидетелката

Техният, очертан от мама, план бе да продължат да тормозят мисис Бърнууд, до ставането на фаталния „инцидент“. Само тя щеше да разбере, минути преди смъртта си, че семейство Крук си е отмъстило.

За нещастие, преди тържественият финал да бъде инсцениран, мисис Бърнууд бе напуснала града в неизвестна посока. Ядосани и разстроени заради осуетените си планове, Хенри и Лутър се бяха натряскали до козирката и подпалиха една плевня, за да се почувстват удовлетворени.

Клетвите им за отмъщение все пак не бяха забравени. Омразата им към Кендъл Бърнууд не бе намаляла, въпреки едногодишното й отсъствие. Когато се разчу, че са я открили в Колорадо и я транспортират обратно в Южна Каролина, те отпразнуваха новината с ново напиване и с изнасилване на дванайсетгодишната си племенница.

Едва се бяха оправили от силните си преживявания и научиха, че тяхната Немезида се е изплъзнала от федералните полицаи и в момента е в неизвестност. Близнаците потънаха отново в дълбоко отчаяние.

Сега обаче новината на Лий Саймън вдъхна нов живот на решението им да си отмъстят. А мама бе измислила начин и да напълнят джобовете си след изпълнението на задачата. Те се събраха около кухненската маса с бутилка ръжено уиски и вдигнаха тост за бъдещия си просперитет. Налагаше се да обмислят плановете си в детайли.

— Ама аз чух, че тя имала дете — изведнъж се сети Лутър, сърдито смръщил вежди. — След като я убием какво ще правим с бебето?

Мама го прасна по брадата.

— Нямаш мозък! Ще го доведете на дъртия Бърнууд, разбира се. Той може да плати двойно, защото ще прибере внучето си.

Близнаците се усмихнаха един на друг. Когато станеше въпрос за бизнес, мама нямаше равна на себе си, нали?

— Бебето ли е?

Кендъл се размърда.

— Хъм?

— Чух Кевин да плаче.

— Той спа повече, отколкото очаквах, така че не мога да се оплача. — Тя стана и си метна халата. — Имаш ли нещо против, ако го донеса тук?

— Ъ-ъ… не.

Каква беше причината за антипатията на Джон към децата? — питаше се тя, докато отиваше към стаята на Кевин. В кошмарите си той викаше на Пепърдайн да ги накара да престанат да плачат. Дали в съня му плачеха деца? И по какъв начин децата бяха свързани с работата му? Какъв инцидент продължаваше да го тормози?

Това беше един от милионите въпроси, които би му задала, ако обстоятелствата бяха различни. Каква ирония — неговата амнезия беше онази крехка и слаба защита, благодарение на която не я бяха открили още, но от друга страна тя беше и непреодолима бариера, която й пречеше да научи каквото и да е лично за живота на Джон Макграт. Не знаеше нищо за социалната му среда. Не знаеше рождения му ден, нито второто име.

За нея си оставаше непознат. И въпреки това толкова близък!

Познаваше всеки нюанс на гласа му, обхвата и тембъра му, но не знаеше нищо за вярата или морала му. Познаваше всеки белег и драскотина по тялото му, но не знаеше къде ги е получил. Пръстите й бяха опознали всеки сантиметър от кожата му, но нямаше представа колко други жени я бяха мил нали.

Би могъл дори да е женен.

Тя бързо отстрани неприятната мисъл. Не можеше да си позволи да мисли кого би могъл да обича и може би да предава като спи с нея. Пък и не може да се счита отговорен за действията си, докато страда от амнезия, размишляваше тя.

Вината ще бъде изцяло нейна и тя я приемаше. Обяви го за свой съпруг под влияние на моментно хрумване, защото мислеше, че е съвсем безобиден начин за печелене на време, докато успее да се скрие. Въобще не беше смятала да го отвлича и да живее седмици в близък контакт с него. Не беше планирала и промените, които настъпиха в него, заради пребиваването му в нейната и на Кевин компания, омекотяването на характера, от което бе станал по-малко суров и много по-мил.

И най-после изобщо не бе планирала да се влюби в него. Сутринта, след първата им любовна нощ, тя за момент изпадна в паника. Докато стоеше пред мивката в банята той се бе промъкнал тихо зад гърба й, сграби я грубо и я обърна. Очите му светеха така яростно, че тя беше сигурна, че е възвърнал паметта си.

Но бе сбъркала — очите му светеха от страст. Той я целуна пламенно и тя се успокои. Джон не би се отклонил от задълженията си на федерален полицай. Тя знаеше, че когато паметта му се върне, той ще изпадне в ярост. Ще направи всичко, което е по силите му, за да я върне в Южна Каролина. В това изобщо не се съмняваше, но и не искаше да мисли.

След като смени пелените на Кевин, тя се върна в леглото заедно с него. Джон се подпря на лакът и я наблюдаваше как настанява бебето под гръдта си. Малките юмручета на Кевин заудряха по нея, а устичката му слепешката затърси зърното. Тя го насочи към него и то захапа жадно.