Сандра Браун - Свидетелката

В очите на Мат тези черти бяха добродетели, а не недостатъци. Въпрос на перспектива. Там, където другите виждаха в Гиб привърженик на най-крайни мерки, там Мат съзираше безкористно служене на идеите, смелостта и постоянството. Гиб никога не се отричаше от онова, в което вярваше и Мат неимоверно искаше да бъде поне отчасти силен колкото баща си и дядо си.

Но ако беше силен колкото тях, той не би могъл да обича толкова страстно Лоти. Ако любовта към нея беше слабост, той никога няма да се опита да се пребори с нея.

— Моля те, не се разстройвай — прошепна той, като посегна отново към нея. В началото тя се съпротивляваше, но след това му позволи да я привлече отново в прегръдките си.

Целуваше я но врата и си мислеше колко обича вкуса на кожата й. Обичаше всичко, свързано с нея. Колкото и много пъти да бе галил тялото й, никога не бе открил никакъв недостатък. Тя беше съвършена.

С изключение на едно — безплодието. Ако не беше тази причина, той вероятно щеше да настоява пред баща си, че това е жената, която иска и отдавна да се бе оженил за нея.

Тя се усмихна тъжно.

— Ти просто не можеш да разбереш, нали Мат?

— Да разбера, че си красива? Разбира се, че го разбирам. Всички мислят, че си красива.

— Ти си с промит мозък, мили, и дори не го схващаш. — Тя се поколеба, после попита — Мат, вярно ли е това, което разправят за теб, за баща ти и за другите? Наистина ли сте извършвали ритуални убийства? Вие ли осакатихте и разпънахте онова момче, Ли?

Той я целуна.

— Това са неща, които нямат нищо общо с нас двамата, Лоти.

— Отговори, правили ли сте го?

— Каквото и да сме правили, всичко е било с Божията благословия.

— Значи е вярно — изохка тя. — Господи, Мат. Не разбираш ли, че летим към пропаст?

Той я целуна леко по върха на носа.

— Ти си песимистка.

— А ти си глупак.

— Ако наистина мислиш така, защо ни помогна да избягаме? Защо тръгна с нас?

Тя зарови пръсти в косата му и го дръпна до болка силно.

— Идиот такъв. Беден, глупав, краси в идиот. — Мат се стресна като видя сълзи в очите й. — Аз те обичам — признанието й прозвуча като злокобен шепот. — Единствената радост, която съм изпитвала в отвратителния си живот е била любовта ми към теб. И докато съм жива ще продължа да те обичам.

Тя легна по гръб на леглото и го притегли надолу към себе си.

Лоти затвори крана и излезе от кабинката с душа. Посегна към тънката, захабена кърпа, но внезапно почувства нечие присъствие зад себе си, обърна се и нададе ужасен вик.

— Добро утро, Лоти — каза Гиб. — Добре ли спа?

— Какво правите тук?

— Разбира се, че си спала добре — изтощена от чукането със сина ми.

Лоти стисна здраво пред себе си малката кърпа. Зъбите й започнаха да тракат.

— Излезте оттук. Ако Мат ви намери…

— Няма. Както знаеш, той отиде за кафе и понички. Обади ми се, преди да тръгне, за да ме пита какво ще искам. Винаги е бил толкова грижовен, послушен син. Само за теб не ме послуша!

Гиб й бе благодарил за смелостта, която прояви при бягството им от затвора и я бе похвалил за решителността и самообладанието, с които изпълни смелия план.

Но хвалебствията му звучаха кухо. В очите му нямаше топлина, когато и да заговореше с нея. И сега се усещаше дребна и жалка в голотата си.

Гиб Бърнууд винаги я бе плашил. Дори когато бе малко момиче и влизаше в магазина му с баща си, тя се чувстваше неловко в негово присъствие. Отвращението й бе инстинктивно, почти животинско.

След снощния разговор с Мат тя разбра защо ненавижда Гиб. Той беше зъл човек, втълпил на сина си собственото си изкривено кредо, основано на фанатизъм и насилие.

— Искам да се облека, извинете. — Тя се опита да говори спокойно, защото знаеше, че с ловните си инстинкти ще отгатне страха й.

— Защо? Толкова се гордееш с тялото си. От десетки години го пъчиш пред сина ми, за да му прималява от страст. Защо сега се преструваш на скромна?

— Вижте, не зная какво си мислите, че правите, но на мен не ми харесва. И ви уверявам, че и на Мат няма да се хареса.

— Аз знам кое е най-доброто за Мат.

— Да се превърне в доброволен таен убиец? Наричате това най-доброто за вашия син? Наричате това любов?

Той я удари силно през лицето. Тя полетя към мивката и се хвана за студения порцелан, за да не падне. Стените като че ли се наклониха към нея, наоколо притъмня и в очите й светнаха жълти искри. Болката се забави с една-две секунди. Когато съзнанието й я регистрира, тя биеше като тимпан.

— Курва. Коя си ти да ми се преструваш на непорочна! — Той я сграби за рамото и я натисна да падне на колене.