Сандра Браун - Свидетелката

— Знаех, че се тревожиш, но не можех да рискувам да позвъня по-рано. Не би трябвало и сега да се обаждам.

— Наистина ли си отвлякла федерален полицай? — попита Рики Сю настойчиво, като понижи глас.

— Може и така да се каже.

— Какво значи това? Отвлякла ли си го, или не си? Къде, по дяволите си?

— Заради собствената ти сигурност не мога да ти кажа и няма да можем да говорим дълго. Телефонът вероятно се подслушва.

— Не бих се усъмнила. Шеридан гъмжи от федерални агенти и всички те търсят, момиченце.

Кендъл не се изненада. Но когато чу, че страховете й не са напразни, тя направо се обезкуражи.

— Агентите бяха тук в адвокатската фирма няколко пъти — каза Рики Сю. — Интересуваха се от всичко, отнасящо се до Кендъл Дийтън.

— О, Господи!

— Разположиха и хора в къщата на баба ти.

— Вътре? — Вътрешностите на Кендъл се преобърнаха от възмущение. Баба й би се възмутила от такова нахлуване в жилището й. — Толкова е глупаво и ненужно. Знам, че това е първото място, където биха ме потърсили, и никога не бих се доближила до къщата на баба.

— Федералните агенти не бяха единствените, които са си мислили, че може да си там. Снощи двама мъже са се вмъкнали вътре, надявайки се да те открият.

— Двама мъже? Кои са били те?

— От ФБР бяха поставили капан, но той не задействал. Нарушителите са се измъкнали, преди да бъдат идентифицирани. Избягали с колата си под дъжд от куршуми, но полицията смята, че дори не са ранени.

— Но кой…

— Не изпадай в паника, момиченце, но може да са били съпругът ти и татко му.

— Те са в затвора — опита се да възрази Кендъл. — Вече не са. Избягали са преди три дни.

Кендъл затвори веднага, но продължи да се държи с две ръце за слушалката като за спасително въже. Страх я беше дори да се обърне, за да не се окаже лице в лице със самодоволно ухилените Мат и Гиб, че най-после е паднала в ръцете им.

— Още ли ще ползвате телефона, лейди?

Кендъл подскочи инстинктивно, след това хвърли бърз поглед зад рамото си. Мъж в бейзболен екип и кецове чакаше нетърпеливо за телефона.

— О, извинете.

Тя се отдалечи с наведена глава. Нищо зловещо не се забелязваше в сервиза за автомобили. Един от клиентите наливаше бензин в колата си. Друг пускаше монети в автомата за цигари. Двама механици стояха под кола, качена на мост и разискваха нещо със собственика.

Никой не обръщаше и най-малко внимание на мъжкараната в джинси и кецове, която изобщо не приличаше на публикуваните снимки на Кендъл Бърнууд, изчезналата обществена защитничка.

Федералната полиция търсеше из целия Юг колата, с която бе потеглила от Стефансвил. Сега колата се бе превърнала в движеща се мишена и тя поемаше огромен риск всеки път, когато я караше. Но бе необходимо да разбере какво правят преследвачите и какъв е шансът да бъде хваната.

Тръгна бързо към колата. Щом й се отдаде възможност, поне ще свали регистрационните номера. Горещината в колата бе направо непоносима, но Кендъл трепереше, когато пое по шосето към дома си.

Дом?

Да. Тази къща й изглеждаше като дом, както и къщата на баба й в Шерндан. Фермерската къща бе наследство на дядо й от далечен чичо. А самият той бе починал преди да има време да й се порадва, но Кендъл и баба й използваха къщата всяко лято.

Щом учебната година свършеше, те се отправяха за там и прекарваха щастливи и спокойни лета. Понякога ловяха риба, друг път консервираха пресни плодове, които купуваха от щандове покрай пътя, а понякога просто се наслаждават на компанията си. Вечер четяха на глас една на друга разкази, окичваха с венци от маргаритки входната врата и често ходеха на пикник на любимото си място близо до водопада.

Никога не бяха посрещали гости във фермерската къща. Не бяха канили никого но време на лятната си почивка. Приятелите им знаеха, че всяка година напускаха Шерндан в началото на юни и се завръщаха чак след Деня на труда 9 9 Празнува се на 1 септември в САЩ и Канада — Б.пр. , но никой не знаеше мястото, за което се отправяха. Заради това Кендъл смяташе, че тук е сигурно.

Но доколко можеше да се чувства сигурна където и да е, щом Мат и Гиб бяха на свобода?

Пепърдайн трябва да е обезумял. Беше изтървал главния си свидетел, приятеля си Джон Макграт а сега и главните заподозрени. Беше направил впечатление на Кендъл като добър човек, но грубоват на външен вид. Тя не можеше да го мрази, защото върши работа, за която му плащат. Но щеше да направи, каквото е по силите й, за да му попречи да я хване.