Сандра Браун - Свидетелката

— Моля ви — прошепна тя. Недейте. — Каквото и да…

Тя знаеше, че е безсмислено да го моли, затова затвори очи и за първи път през живота си се помоли. Молеше се да припадне.

Но той хвана сноп от мократа й коса и вдигна главата й нагоре. Болката и унижението, които й причини бяха толкова силни, че тя просто нямаше как да загуби съзнание.

Според инструкциите на Гиб, Мат бе влязъл в един многолюден магазин, където служители и купувачи бяха прекалено заети, за да си обръщат внимание един на друг.

Той напълни три пластмасови чаши с горещо кафе на бара на самообслужване и купи половин дузина понички на касата. Никой не го загледа.

Татко винаги е прав.

Използва своя ключ, за да отвори вратата на мотелската стая.

— Татко, здрасти! — каза, когато забеляза Гиб да седи на единствения стол в стаята. — Не очаквах да те намеря тук. Точно както каза…

Той изкрещя и изпусна сака, с който бе излязъл. Капачките на чашките за кафе изскочиха. Врялото кафе се изля върху панталоните му, но той не усети парещата болка.

— Мат, затвори вратата.

Мат с ужас гледаше към леглото, където лежеше Лоти — гола, с разперени ръце и крака и без всякакво съмнение — мъртва. Очите й бяха замръзнали в ужас. Вратът й беше прерязан. Съвсем скоро. От раната още бавно на импулси струеше кръв, чаршафите бяха яркочервени. Кръвта от прерязаната артерия бе обляла стената зад леглото и една сладникава картина на потънало в цвят дърво.

Гиб се изправи, заобиколи поразения си от ужас син и спокойно затвори вратата. Една от чашките с кафе бе останала неразлята. Гиб я вдигна от пода, махна капачето и отпи.

Мат пристъпи напред готов да се хвърли върху тялото на Лоти, ако Гиб не го бе хванал отзад и не го бе издърпал.

— Нямаше друг начин, синко — каза той спокойно и поучително. — Знаеш това. Тя уби съпруга си съвсем хладнокръвно. Обвини го, че я е изнасилил и след това го застреля в съня му. Какъв пример е тя за младите жени? Нима искаме нашите жени да започнат да вярват, че ако техните съпрузи изпълняват дадените им от Бога нрава над тях и предявят съпружеските си изисквания, те могат да ги убият?

Братството вече я бе набелязало. Само от уважение към теб се съгласиха на отлагане, но нейната екзекуция беше просто въпрос на време. Всъщност аз й направих услуга. Бях милосърден и бърз. Тя умря, вършейки любимото си занятие.

Мат погледна баща си с безжизнен като на Лоти поглед.

— Това е истината, синко. Тя умря под мен. Аз я изпитах, както Сатаната е изпитал Господ в пустинята. Тя се поддаде и не издържа изпитанието като Исус. — Той погледна тялото.

Мат не каза нищо. Не беше издал звук след първия шок от гледката на мъртвата Лоти.

— Усукваща се и молеща ме като развратница — каза Гиб — тя ми отвори краката си. Тя ме прелъсти и ме накара да сторя грях, също както те прелъстяваше и теб толкова години. Можеш да видиш още семето ми, смесено с твоето. Само курва може да извърши такова кръвосмешение

Мат гледаше без да мигне към тялото. Гиб сложи ръка на рамото на сина си.

— Тя беше дяволско котило, Матю. Блудница от ада. Ако не я бях спрял, щеше да продължи да разпалва мъжките ти страсти и да те поквари. Не можех да понеса това.

Мат преглътна.

— Но…

— Мисли за сина си. Той скоро ще е с нас. Не можехме да й позволим да поквари и него.

— Тя… тя не би го покварила. Лоти беше добра.

— О, Мат, ти грешиш. Знам колко е трудно да се разбере сега, но по-нататък сам ще разбереш, че съм прав. Помниш ли колко трудно ни беше да отстраним майка ти?

Мат кимна безмълвно.

— Обичах тази жена, синко. Обичах много Лорълан, но тя прекрачи допустимите граници. Откри истината за Братството и бе решила да ни предаде на хора, които не можеха да разберат нашата мисия. Трябваше да я накараме да млъкне, Мат. Аз плаках. Ти също плака. Помниш ли?

— Да, сър.

— Беше мъчително, но необходимо. Ти беше още момче, но дори на тази възраст ти разбра необходимостта от това, нали синко?

— Да, сър.

— Постепенно болката отслабна, както ти казах, че ще стане. Духът ти оздравя. Ти се научи да не чувстваш толкова много липсата на майка си. Повярвай ми, синко, ще бъдеш много по-добре в живота без това сквернящо те влияние. Дори бе възможно бракът ти с Кендъл да не се разтрогва и ние да не сме в това затруднено положение. Само ако не беше тази курва Лайнъм.

Вярвах, че след време, след като разбере нашите цели, Кендъл би приела Братството. Но нейната гордост никога нямаше да й позволи да приеме Лоти. И съвсем правилно. Ти си изневерил, синко. Но това не е твоя грешка. Знам. — Той посочи тялото. — Нейното тяло е белязано от Дявола. Затова те кара да гориш от похот. Тя те е предизвикала отвъд онова, на което можеш да устоиш. Затова не плачи за нея.