Сандра Браун - Свидетелката

Те бяха ловци. Знаеха как се преследва дивеч. Трофеите от успешните им ловни набези бяха препарирани и овесени на стените на къщата на Гиб. Тя можеше да се идентифицира с бедните животни, попаднали на окуляра на пушките им. Страхуваше се, че ще бъде следващата, която ще убият и че Кевин ще попадне в безмилостните им ръце.

При всяко положение историята нямаше да завърши щастливо. Най-доброто, на което би могла да се надява беше да се измъкне от Джон и остатъкът от живота си да прекара в постоянно криене.

А това означаваше да го остави сега, преди да е възвърнал паметта си и да си спомни, че е бил неин затворник. Когато схване, че е станал неволен съучастник в кратковременната й измислена история, той ще я намрази. Бе направила нещо непростимо: накарала го бе да се грижи за нея и Кевин със съзнанието, че ще изчезне и ще го остави сам да се справя с последствията от нейното двуличие. Щеше да я презре!

Надяваше се дотогава да е изчезнала и никога да не види изписаното върху лицето му презрение. Би се справила с всичко, освен с това. Само Господ би могъл да му попречи да не си помисли, дори за миг, че нейната любов е била само още една непочтена манипулация.

Но как би могла да го изостави сега, когато я гледаше но нов начин? Как, когато сложи ръката си върху бузата й и започна да я целува дълго и страстно?

За да потисне риданието, Кендъл го улови за косата и го целуна с целия жар на любовта и страха си. Той дръпна Кевин и нея в прегръдките си и ги задържа до себе си, докато бебето продължаваше да суче. Толкова й се искаше тази сладостна интимност да продължи вечно.

Но не можеше. Трябваше да го напусне.

Но не тази нощ.

— Какво ли ще стане с нас, Мат? Как ще свърши това?

Мат погали с ръка извивката на ханша на Лоти.

— Не се грижи за това. Татко ще има грижата за всичко.

Тя се отдръпна от него и седна.

— Разбира се, че се тревожа, Мат. Аз наруших закона и трябва да се крия.

— Татко е помислил за всичко.

Тя прокара ръка през червеникавата си коса и се изсмя нерадостно.

— Баща ти е маниак, Мат. Не можеш ли да разбереш?

— Шшт! Ще те чуе.

Той погледна нервно към стената, която разделяше мотелската стая на Гиб от стаята, която заемаха двамата с Лоти. Мястото беше долнопробно, редица от мръсни стаи с тънки стени и протрити килими, където незаконни двойки си устройваха срещи, ако финансите не им достигаха.

Мат не считаше себе си и Лоти за незаконни любовници. За него това беше осъществяване на любовна връзка, започнала още, когато хормоните му лудееха. Тогава, на времето, не беше разбрал, че момичето, което така силно желае ще стане любимата жена.

Два дни по-рано бе добавил бягство от затвора към списъка престъпления, за които беше обвинен, че е извършил, но Мат Бърнууд никога не се бе чувствал толкова щастлив през живота си. Беше с Лоти. Без да се крие. С одобрението на баща си.

Разбираше, че й изглежда наивен, както вероятно на всички други, че така безрезервно се уповава на баща си. Но той наистина вярваше, че Гиб би се справил с всичко. Беше казал, че ще поеме грижа за положението, а думата на Гиб бе злато. Никога не грешеше. Откакто се помнеше, баща му беше прав във всичко. Той беше въплъщение на истински американски герой.

Точно какъвто е бил дядо Бърнууд. Мат не познаваше дядо си, но знаеше всичко за него. Гиб му бе разказвал за нечуваните военни подвизи на дядото. Всъщност Гиб знаеше всеки детайл от изпитанията на баща си в Южния Пасифик и как бе успял да остане жив пред несравнимото числено превъзходство на врага.

Както Гиб вярваше, че баща му стои над всякакви укори, така Мат вярваше на Гиб. Никога не го беше съветвал неправилно.

Е, може би не оцени правилно Кендъл. Гиб го беше подтикнал да се ожени за нея. Каза, че Кендъл би била отличен параван за дейностите на Братството. Чрез нея те щяха да имат много по-пряк достъп до онези индивиди, които ако не бъдеха унищожени, можеха да подкопаят основите, върху които бе построена Америка.

На теория женитбата за обществения защитник, която те по грешка мислеха за корумпирана, беше невероятно хрумване. За съжаление, бяха подценили независимото поведение на Кендъл. Тя съвсем не бе толкова отстъпчива, колкото очакваха или искаха, но това беше неин недостатък, а не на Гиб.

Мат признаваше, че неговият баща лесно можеше да бъде разбран неправилно. Контролът му бе идея фикс. Когато го обидеха или засегнеха, той помнеше като слон; на никого не забрави и не прости противопоставянето. Който и да беше, стига веднъж да му попречеше на плановете, ставаше негов неприятел за цял живот. Когато се мислеше за прав ставаше догматичен и неумолим. А щом си намислеше нещо, той го гонеше с такава настойчивост, която далеч надминаваше решимостта.