Сандра Браун - Свидетелката

Хенри и Лутър размениха презрителни погледи заради глупостта на хората на закона.

— Чухме, че тя се е измъкнала от полицаите, които са я водели обратно тук, за да свидетелства — каза Хенри.

— Вярно е. Никой не знае къде се намира. — Лий Саймън сниши гласа си. — Обзалагам се, че и вие двамата искате да знаете.

— Така е, Лий Саймън. Не си чак толкова глупав, колкото си грозен.

Лий Саймън светна от високата оценка на своите по-стари, по-груби и по-злобни братовчеди.

— Мама казва, че вие всички обвинявате мисис Бърнууд за затварянето на Били Джо. Каза ми, че вашата майка още не може да го преживее.

Били Джо постепенно се бе оправил от раната си и бе изпратен в болница за рехабилитация, където го упражняваха да си служи с протеза. Още преди обаче да се научи да си служи добре с нея, той бе нападнал рехабилитатора. Използвайки механичната ръка като оръжие, той бе нанесъл сериозни удари по главата на човека.

Този път бе обвинен като пълнолетен, осъден и сега излежаваше времето си в затвора. Нещастията на Били Джо стигаха директно до обществения защитник на Проспър, мислеха в семейството. Тя ги беше измамила.

— Изобщо не трябваше да й вярваме — каза Хенри, чиято уста се бе изкривила от злоба и огорчение. — Какво ли разбират фльорците от закони?

— Нищо — отвърна му Лутър. — Иначе малкото ни братче нямаше да е в затвора.

— И все още щеше да е с дясната си ръка.

Лий Саймън изпразни халбата и грубо изруга, за да впечатли братовчедите си.

— По-добре да се връщам. Знаех, че ще искате да научите последните новини.

Братята разсеяно измърмориха. Лутър стана и зае мястото на Лий Саймън, така че да е с лице към брат си. Те се гледаха един друг през масата. След известно време Лутър попита.

— Какво мислиш, Хенри?

— Ти какво мислиш?

— Аз първи те попитах.

Хенри се потупа но брадичката с вида на учен, размишляващ върху сложните физически закони.

— Ще бъде най-големият позор, ако някой — та дори Гиб и Мат — убие мисис Бърнууд, преди ние да сме успели.

— По-лошо от позор.

— Повече няма да мога да се гледам в огледалото.

— Това е въпрос на семейна гордост.

— Чест.

— Заклехме се на мама, че ще върнем тъпкано на Кендъл Бърнууд за всичко, което се случи с Били Джо.

— Не й трябваше да се захваща с човек от нашето семейство.

— Ако смятаме да удържим клетвите си пред мама…

— Ще трябва да я намерим преди тях. — Хенри се измъкна от мястото си и направи, знак на брат си да го последва. — Хайде да видим какво мисли мама.

Мама мислеше, че идеята е отлична. Тя дори ги подсети за нещо, което изобщо не им бе хрумвало, но пък напълно съвпадаше със собствените им основания да хванат Кендъл Бърнууд.

Със злобно пламъче в очите мама попита близнаците.

— Какво ли би направил старият Бърнууд, ако ние се заемем с неговия проблем? А? Той има много пари, нали?

Хенри първи схвана накъде бие майка му. Той намигна на брат си.

— Обзалагам се, че ще има желание да се раздели с малко пари, ако това му спести обясненията в съда.

Когато историята за Братството се разчу и братята Крук научиха, че съществува група от доброволци, действащи тайно между тях, те побесняха, — но само защото не са били измежду поканените. Да се бориш, за да съхраниш Проспър расово чист и да не допускаш чужденци в него, им се струваше страхотна идея и те изобщо не можеха да разберат как могат да наказват хора за това.

Разбира се, те никога нямаше да узнаят, че именно съдията Фарго е наредил да бъде откъсната ръката на Били Джо, за да даде на двамата — на него и Кендъл Бърнууд — строг урок по респект. Нито пък подозираха, че те също бяха предложени за специално наказание, защото си бяха позволили да заплашват един член от семейство Бърнууд — Кендъл. Все пак заради по-спешни въпроси, Братството бе принудено да се откаже за известно време от техния случай.

Макар и погрешно, кланът на Крук държеше Кендъл отговорна за техните нещастия. От деня, в който Били Джо им бе отнет, те планираха отмъщението си. Чупиха стъклата на колата й, пращаха заплашителни писма, а умрелият плъх беше само за повдигане на градуса.

За да могат да унищожат кабинета й, те си бяха осигурили помощта на Лий Саймън. Той ги беше пуснал в сградата след работно време. Като благодарност близнаците бяха му намерили жена, която за двайсет долара се бе съгласила да прекара цяла нощ с Лий Саймън. Близнаците го считаха за сделка, а братовчед им бе извън себе си от щастие.