Сандра Браун - Свидетелката

Мат го погледна озадачено.

— За какво намекваш, татко?

— Време е да вземем нещата в собствените си ръце.

Лоти прочете писмото втори път. След това трети. Посланието беше нагло, ясно и без никакви заобикалки.

Тя смачка листчето и го хвърли на пода. Изруга, тръгна към прозореца и погледна към занемарения двор. Ясно, като с печатни букви, той казваше тук живее измет. Чарли бе не само лош съпруг, но и лош къщовник. Тя самата никога не успя да придаде спретнат вид на мястото и да го направи по-привлекателно.

И какво бе очаквала? Че женитбата ще извърши чудо в живота й?

Дошла бе от боклука и винаги щеше да си остане боклук. Знаеше го. Знаеше го и Чарли. И Мат го знаеше. Всъщност, той точно така я бе нарекъл, когато за първи път я заговори.

Бяха в четвърти клас, когато я пресрещна един следобед по пътя. Скочи от ниските клони на едно дърво, точно пред нея и препречи пътя й.

— Ей, ти с червената коса, мислиш се за много важна, нали? — започна предизвикателно той. — Добре, ама не си. Татко ми каза, че твоите са от бедната бяла измет и че не трябва да имам нищо общо с такива като теб.

— А пък аз ти казвам, че ти и баща ти не струвате нищо. Нямаме нищо общо с теб, Мат Бърнууд. Сега изчезвай от пътя ми.

Тя се опита да го заобиколи, но той ловко се пресегна към нея и я хвана за раменете.

— За къде си се разбързала? — Той се опита да я целуне. Тя го удари с коляно в слабините и избяга.

Изминаха още няколко години, преди той отново да събере кураж да я целуне отново. Този път тя му позволи. От този ден нататък и двамата знаеха, че изпитват чувства един към друг, както и че между тях нищо сериозно не би било възможно. Още като деца бяха разбрали нюансите, отличаващи различните касти, към които принадлежаха. Мостът между тях никога нямаше да бъде пресечен.

Въпреки това те флиртуваха, размахваха съблазнително един друг червените флагове на напъпилата си сексуалност, докато един зноен летен следобед се срещнаха край един поток. Разсъблякоха се, останаха по бельо и започнаха да лудуват във водата. Мат предложи да се съревновават кой ще издържи под водата по-дълго.

Спечели той, разбира се. Като награда, поиска да свали сутиена й и да му позволи да види гърдите й. Зад външната арогантност, тя откри някаква уязвимост, която й се стори много сладка.

Сутиенът падна.

Той я разгледа.

След това гледането премина в докосване. Докосването му беше колебливо и нежно. И заради това му разреши волности, които не разрешаваше на други момчета. След малко тя също го докосваше.

Онзи първи път всичко беше непохватно и неудобно. Мат беше несръчен и нервен, тя — жадна да се хареса. Но тя запомни трескавата топлина на кожите им, задъханото дишане, туптенето на сърцата им и въздишката на радостното откритие. Страстта им беше честна, безсрамна, кипяща и експлозивна. И в много отношения — невинна.

Сега Лоти бе облегнала глава на мръсната рамка на прозореца и сълзи се търкаляха по страните й. Тогава тя бе обичала Мат Бърнууд до умопомрачение. Както и сега. И винаги.

Затова се беше оставила да я използва. Тя виждаше и отговаряше всъщност на отчаянието, стоящо зад желанието и страстта му към нея. Задоволяваше една негова потребност и подозираше, че тя не е изцяло сексуална.

Тя беше тайният бунт на Матю Бърнууд, че е Матю Бърнууд. Той бе постигнал всички цели, които баща му му бе поставил. Живееше като че ли да изпълнява надеждите, които другите хора влагаха в него. Правеше винаги онова, което се очаква от него. Връзката с нея бе единствената слабост, която си позволяваше.

И това, че трябваше да се пази в тайна, беше за него една от привлекателните страни на връзката им. Тя беше противоположното на жената, която биха очаквали да вземе. Ако тя беше поне умерено приемлива в социалните кръгове, към които принадлежаха Бърнууд, Мат вероятно би загубил интерес към нея от отдавна. Само защото беше очебийно неподходяща за неговата среда, той бе продължил да ходи при нея през всичките тези години.

И въпреки това тя знаеше, че дълбоко в себе си Мат я обича. Но никога няма да обича някого повече от баща си. Никой не би могъл да го накара да се подчини така сляпо, както се подчиняваше на Гиб.

Поради тази причина Лоти съчувстваше на Кендъл Днийтън, която се бе омъжила за Мат с толкова наивен оптимизъм. Кендъл с презрение бе отхвърлила състезанието със свекъра си, в което винаги трябваше да бъде втора и изобщо не бе крила отношението си към него. Дори преди да се разведе с нея, Мат често се бе оплаквал, че Кендъл говори прекалено откровено, с което си прави лоша услуга.