Сандра Браун - Свидетелката

— Ако се напрегна до краен предел, може да го взема за четири минути — каза той на Кевин. — Максимум пет. Във всеки случай съм луд, че говоря с някого, който сигурно не ме разбира. Може би съм още в кома и това е някакъв кошмарен сън. Това е. Ти си само сън. Ти…

Изведнъж Джон започна да се смее.

— Ти ме напика, нали? — Гореща течност потече надолу по гърдите му. — Е, това е начин да ме убедиш, че си реалност.

Монологът му бе помогнал да не обръща внимание на протестите на изтощените мускули, нетърпимата горещина и разстоянието, което се налагаше да преодолява. Когато достигна отклонението за къщата се почувства безкрайно доволен. Наклонената алея почти го свърши. И когато стигна до портата почти бе загубил съзнание.

Облегнат на подпорната греда, той извика.

— Ей? — чу се нещо като сухо грачене. Вдиша няколко пъти дълбоко, събра всичката слюнка, която можа да отдели и опита отново. — Ей!

Кевин започна за пищи.

— Шшт. Не викам на теб. — Той потупа задничето му успокоително. Кевин спря да пищи, но настроението му беше тъжно. Ъгълчетата на устата му бяха обърнати надолу и сълзи се появиха на очите му.

— Знам как се чувстваш, приятел. И аз самият искам да закрещя.

След като хвърли поглед по-отблизо на къщата, стана очевидно, че там нямаше никой и отдавна не бе имало. Цветята в саксиите на верандата бяха се превърнали в кафяви безлистни пръчки. Всички пердета по прозорците бяха спуснати. Виждаха се паяжини в ъглите на касите на прозорците.

Сега какво? Дрехите му бяха подгизнали от пот. Можеше да припадне от обезводняване, преди да се върне до къщата на Кендъл. А и бебето…

Господи! Ако на него му беше толкова горещо и сухо, Кевин също трябва да се чувства така. Спомни си, че бе чувал, че бебетата имат по-висока телесна температура от възрастните. Той сложи ръка на челото на Кевин. Кожата му беше гореща, той изгаряше.

Стреснат, Джон измъкна една от патериците си изпод мишницата и се облегна тежко на нея, за да се държи изправен. Избра една от саксиите и с нея счупи стъклото на входната врата, пресегна се отвътре, превъртя секрета и отвори вратата.

Не се притесняваше, ако е задействал някаква алармена инсталация в местната полиция. Сега, след като знаеше, че не е криещ се за криминално престъпление беглец, той искаше да бъде заловен. Но в момента трябваше да намери някаква течност за себе си и за бебето.

Къщата не беше голяма. Стаите не бяха ползвани скоро и носеха дъх на запустялост. Но Джон се придвижи през тях толкова бързо, че едва забеляза това. Установи за секунди къде се намира кухнята, приближи се до мивката и отвори крана за студена вода. Нищо.

— По дяволите!

Но след това се чу пукане, тракане и свистене и водата бликна. В началото беше ръждива, но след няколко секунди протече чиста. Джон жадно пи от шепите си и поля врата си.

После отново намокри ръцете си и с тях навлажни главичката на Кевин.

— По-добре ли си? По-хладно? — Той потупа червената му бузка.

Но Кевин се нуждаеше от вода за пиене. Джон изведнъж се сети, че няма подходящо средство, с което да даде възможност на детето да пие вода. Кендъл понякога му даваше да пие плодов сок или вода от бутилка с биберон, но разбира се, Джон не се бе сетил да я вземе със себе си. В бюфета имаше чаши, но ако се опиташе да сипе водата направо в гърлото на Кевин, можеше да го задави. Детето знаеше само да суче, така че…

Той дори не помисли какво прави и пъхна показалеца си под струята. Извади го, както течеше и го сложи на устните на бебето. Кевин веднага започна да суче.

Чувството, което изпита беше странно и вълнуващо, но заедно с това — приятно.

— Не е точно като млякото на майка ти, нали момче? — промърмори той, като не преставаше да мокри пръста си, за да може детето да изсмуче водата от него.

Джон се питаше какво ли биха си помислили неговите приятели и колеги, ако можеха да видят странната сцена. Нямаше да повярват на очите си.

И Лиза… Забрави я. Лиза го бе нарекла егоистично копеле, защото отказваше да й направи бебе. Отказваше дори да разговарят по въпроса за деца. Това беше разногласието, което винаги бе причина за разправиите им.

— Биологичният ми часовник изтича — обяви тя една вечер.

— Навий го — каза той иззад вестника си.

Тя хвърли възглавница по него. Той свали вестника, защото разбра, че се подготвя голямо сражение. Тя бе поставяла въпроса и преди това, но той винаги го заобикаляше. Онази нощ тя започна направо.

— Искам да имам бебе, Джон. И бих желала ти да си бащата.