Сандра Браун - Свидетелката

Пъхна Кевин в коланите и затвори със секрета вратата зад себе си.

— Съжалявам за стъклото — измърмори той към отсъстващите собственици, докато се справяше със стъпалата и вдигна патерицата, която бе оставил на верандата.

Поне връщането бе по нанадолнище, но горещината беше непоносима, а мускулите си, нормално поддържани във форма, с две-три енергични тренировки седмично, усещаше като желе, забодено с гвоздеи.

Когато стигна до пощенската кутия в края на алеята, той се облегна на нея и пое въздух в сухите си дробове. Металната кутия беше гореща и след няколко секунди започна да гори като огън рамото му.

Остави бележка в кутията, глупако!

Неудобството си струваше идеята, която му подсказа. Можеше да напише бележка тази нощ, след това да се измъкне и да я сложи в пощенската кутия. Ще адресира бележката до пощаджията и ще му каже да се обади на местните власти. Ще напише и телефонния номер на службата си и на Пепърдайн, в случай че пощальонът си помисли, че това е шега и поиска да го провери. След това ще сложи червено парцалче на пощенската кутия. С малко късмет пощаджията, ще го забележи утре и ще спре.

Сега като имаше друг план в главата си, той се почувства по-енергичен. Взе разстоянието обратно до къщата за половината време. Но когато стигна до верандата, чу колата й да завива по алеята.

Той пусна една от патериците във всекидневната и закуца по коридора към банята. Заключи вратата и опря глава на нея. Мускулите му протестираха от преумората. Дишането му беше като на вършачка, а дрехите му — мокри от пот. И вонеше.

Ако Кендъл го види така, щеше да разбере, че подготвя нещо.

Макар, че трепереше от умора, измъкна Кевин от коланите и го сложи на постелката в банята.

— Нали сме заедно в кашата? — Сложи запушалката на ваната и пусна водата.

Чу стъпките й на верандата.

— Джон?

Съблече се до кожа с невероятна бързина и натъпка потните си дрехи в кошницата за мръсни дрехи, след това се захвана с Кевин.

— Джон?

— Да? — Беше съблякъл Кевин до пелената.

— Къде си?

— Кендъл? — Свали и пелената. — Вече си се върнала? Джон се вмъкна във ваната, като държеше гипса извън водата. Изискваха се няколко маневри, но той успя да се наведе достатъчно напред, за да пъхне главата си под крана и да си намокри косата, след това посегна към голото бебе на постелката.

— Ти си наистина верен приятел — прошепна той, докато се облягаше назад и сложи Кевин на гърдите си. — Няма да го забравя, човече.

— Джон, какво правиш? Къде е Кевин?

— Какво? Не мога да те чуя, Кендъл. Водата тече.

— Къде е Кевин?

— Тук, с мен. — Той изпръска с вода бебето, което изгука от удоволствие и щастливо заудря с юмручета гърдите на Джон.

— С теб?

— Разбира се. Къде мислиш, че ще е?

Тя опита дръжката.

— Заключил си вратата.

— О, съжалявам — излъга той.

— Отвори вратата.

— Вече съм във ваната. Адски трудно ми е да влизам и излизам с този гипс.

— Аз ще вляза.

Той разбра, че ще влезе. Усети паника в гласа й и му стана ясно, че въпреки че бяха любовници, тя не му се доверяваше изцяло.

И съвсем правилно.

Ако му се беше удала възможност днес, той щеше да я предаде. Ако в къщата имаше хора, ако телефонът работеше, ако бе успял да спре кола, федералните полицаи щяха сега да са на път, да я приберат обратно в ареста.

Днес не беше успял, но утре ще опита пак и следващия ден отново, колкото пъти е необходимо. Без оръжието си и с гипсирания крак, той би й осигурил много слаба закрила, ако някой от членовете на Братството дойде да я търси.

Правителството се нуждаеше от нейното свидетелстване, за да осъди двамата Бърнууд. Още повече, че тя нямаше никакъв шанс срещу тайното общество на защитниците на нравствеността, освен ако не получи правителствена закрила. Той смяташе да й я издейства, въпреки че тя щеше да го намрази за това.

Простата ключалка се отвори с фиба. Кендъл се втурна вътре, след това се отдръпна, когато видя двамата, излегнали се във ваната. Бяха невероятна картинка — той, с крак провесен отстрани на ваната и Кевин — мъничък, гладичък и розов, облегнат на гърдите му.

— Тъкмо навреме да се присъединиш към нас — каза той, усмихвайки й се невинно. — Въпреки, че може да ни е тясно. Можеш ли да затвориш крана вместо мен? Мисля, че водата е достатъчна.

— Какво правите? — Гласът й от вълнение звучеше остро, като че ли не бе чула и дума от закачливото му предложение.

Той я погледна учудено и посочи очевидното.