Сандра Браун - Свидетелката

— Нима?

— Да, така е. — Той прегледа няколко листа, въпреки че отдавна знаеше съдържанието им не по-зле от нея. — Фалшифициране на доказателства е твърде сериозно обвинение за един адвокат.

— Това твърдение никога не беше доказано — отвърна бързо Рики Сю. — В Америка не се ли приема за невинен всеки, докато не се докаже вината му?

Той удари с ръка по масата и тя усети прилив на желание. Много би й се искало да закара този приятел в леглото и да го види наистина раздразнен.

— Тази папка е пълна с доклади за лъжи, измами и разпространение на конфиденциална информация. Но има ли смисъл да изброявам съдържанието й, след като вие знаете всичко, нали?

— Тогава защо поискахте да ме видите лично? — В понижения й тон се промъкнаха съблазнителни нотки. — Или тази среща не е свързана с работата ви?

Придружаващите го двама агенти се разхихикаха, но Пепърдайн остана невъзмутим. Хвърли предупредителен поглед към подчинените си, след това загледа заплашително Рики Сю.

— Сигурно приемате нещата несериозно, мис Роб. Животът на мисис Бърнууд е в опасност, а вие се шегувате и правите сексуални намеци. Изчезнал е федерален полицай и изглежда, че тя е единственото лице на планетата, което може би знае къде се намира. Искам да намеря и двамата и вие трябва да ми помогнете.

— А защо аз? — Тя докосна с ръка папката. — Щом мислите, че знаете всичко, защо трябва да ви помагам?

— Защото всички знаят, че сте близка приятелка на мисис Бърнууд, а аз имам сериозна причина да се страхувам, че животът й е застрашен.

Тя се обърна към другите двама агенти:

— Можете да започнете да играете на „добрите ченгета“ всеки момент. — След това подхвърли към Пепърдайн. — Вие сте лошо ченге, нали? Прилагате тактика на заплаха, за да ме накарате да говоря. Добре, но аз няма да се хвана на тази въдица. Да не си мислите, че съм се родила вчера? Точно на 14 април 1962 година. Е, добре де, 1960, но кой ти смята?

Пепърдайн присви очи.

— Вие все още си мислите, че това е шега. Уверявам ви, не е. Вашата приятелка е отвлякла висш щатски офицер. Всичко, което знаем е, че е убила Джон Макграт и се е отървала от трупа му.

— Не може да е извършила това! — възкликна Рики Сю.

— Оставила е тялото на Рути Фордхам, също от службите, в потъващата кола — извика той.

— Тази жена е била вече мъртва — изкрещя му Рики Сю. — Така писаха вестниците. Прочетох доклада на следователя, същия, който сте чел и вие, така че спрете да ме тормозите. Приятелката ми не би наранила муха. Особено пък човек със счупен крак и амнезия, по дяволите. По-скоро мисля, че тя разчита на него за защита.

— Тогава тя е в още по-голяма опасност, която едва ли можете да си представите. — Гласът на Пепърдайн внезапно бе станал изненадващо тих, но изпълнен с толкова зловеща преднамереност, че тя настръхна. — Защото, ако има човек, с когото мисис Бърнууд не би трябвало да се забърква, то това е Джон Макграт.

Рики Сю хвърли дебнещ поглед към другите двама агенти, но те запазиха стоическо почтително мълчание към шефа си.

— Преди две години — започна той — в някакъв скапан град в Ню Мексико, името на който дори не си спомням, един мъж влязъл една сутрин във федералната банка с два автоматични пистолета в ръце и стотина патрона в пълнителите. Поискал да говори с бившата си жена, която се надявал да убеди да се върне при него и да си изгладят отношенията.

Жена му работела като касиерка в банката, но той не знаел, че същия ден тя се обадила, че е болна. Когато откаченият разбрал грешката си, той мръднал още повече и решил — какво по дяволите? — тъй като вече е там, въоръжен до зъби, по-добре да започне да стреля, или докато убие всички в сградата, или докато бившата му жена не обещае, че ще се помирят.

Рики Сю направи отегчена физиономия. Размърда се нетърпеливо на стола и въздъхна.

— Историята наистина е много впечатляваща, мистър Пепърдайн, но…

— Млъкнете и слушайте.

— Добре, слушам. — Тя скръсти ръце над масивния си бюст. Без да й обръща внимание, Пепърдайн продължи.

— Тъй като денят напредвал, положението на заложниците вътре в банката станало наистина опасно. Местната полиция се опитала да вразуми въоръжения, но с напредване на времето той все по-настойчиво заплашвал, че ще стреля.

Само за да им даде да разберат, че не се шегува, застрелял пазача на банката и изхвърлил тялото му от прозореца на втория етаж. Тогава се обадиха на мен. Отлетях за там и взех със себе си най-добрият специалист но преговори с престъпници, който имахме в бюрото — доктор Джон Макграт.