Сандра Браун - Свидетелката

Очите на Рики Сю се отвориха широко.

— Да, доктор Джон Макграт. Той има докторат по психология и криминология. Както и да е, по времето когато стигнахме там, бяха успели да установят връзка. Джон любезно помоли смахнатия да си поговорят по телефона. Той обеща всичко, което обещаваме в подобни ситуации и го направи толкова добре, че бях сигурен, че ще освободим хората.

— Джон започна разговор за жена му. Наистина ли се е надявал, че ще й вдъхне любов с такова поведение? Дали ще поиска да се върне, ако той продължи да убива? И тъй нататък. Убиецът се разколеба. Джон се справяше. Надявахме се, че всичко ще свърши без да бъде убит още някой.

— Една от заложничките беше с двете си деца, едно пеленаче и едно току що проходило, на около две години. За да не продължа много с историята, бебето започнало да плаче. По-голямото също се разревало. Врявата изнервила убиеца. Заповядал на майка им да ги накара да млъкнат.

— Тя се опитала, но децата били уморени, гладни и твърде малки, за да разберат в каква опасност се намират и продължили да плачат. Убиецът заплашил, че ще ги убие, ако не млъкнат. Не мога да опиша какво беше за нас да слушаме плача на онези малки дечица и молбите на майка им да бъде пощаден животът им.

— Честно да ви кажа, не знам как Джон успяваше да говори толкова спокойно. Ние, останалите, ругаехме и нервно се разхождахме, но Джон остана спокоен. Опита всичко възможно. Обеща на смахнатия и луната, ако се съгласи да освободи невредими майката и децата й. Говореше като хипнотизатор — спокойно и равно, но и той беше разтревожен както всички останали. Преди това, или по-точно оттогава, никога не съм виждал човек да се поти така. Наистина искаше да спаси онези деца.

Той спря да говори и Рики Сю разбра, че в себе си отново преживява случката. Тя преглътна шумно.

— Какво се случи?

— Идиотът ги застреля хладнокръвно. Без да му мигне окото, мис Роб. Майката. Бебето. Момченцето. Премахна ги с три изстрела. За щастие, хората от SWAT 11 11 SWAT — група със специално оръжие и тактика — Б.пр. се втурнаха и измъкнаха убиеца, но той вече бе убил хубавата млада жена и децата й.

— Всички бяхме разстроени, но никой толкова, колкото Джон. Наблюдавах как приятелят и колегата ми направо се разпада. Няколко месеца след инцидента той напусна Бюрото и отиде да работи във федералната полиция.

— До ден днешен обвинява себе си. Решил е, че неговият неуспех е причината един млад човек да загуби цялото си семейство. Джон не можеше да направи нищо, не пропусна да каже всичко, което е трябвало. Той не можа да спаси тези три живота и оттогава изпитва болезнено чувство на вина.

Последва гробна тишина. Рики Сю повехна под обвинителния поглед на Пепърдайн. Накрая все пак попита:

— Защо ми разказвате това?

— За да ви накарам да разберете, че вашата приятелка може да си мисли, че прави нещо наистина хитро като е взела Джон, но тя върви по въже, без дори да подозира. Емоционално е нестабилен, особено в близост до бебета.

Той се наведе напред, докато носът му почти докосва нейния.

— Разбираш ли за какво намеквам, Рики Сю? — попита той меко, като изостави всякакви формалности. — Мисис Бърнууд и бебето й са в опасност.

Рики Сю бе толкова омаяна от сексуалното излъчване в очите на Пепърдайн, че в началото не отговори. Накрая премигна и наклони встрани от него главата си.

— Отново ми разправяш лъжи, но няма да мине.

Той се обърна към другите агенти.

— Лъжа ли я?

Те тържествено поклатиха глави. Пепърдайн се обърна отново към нея.

— Дори ако Джон е изгубил паметта си в тази злополука, вярвай ми, фобията му към децата е дълбоко вкоренена. Той направо полудява, ако наоколо му има деца. Трябваше да го видиш по време на полета от Денвър до Далас, нали бях с него. Чуе ли дете да плаче, става ненормален.

— Ако е толкова нестабилен, както казваш, защо преди всичко останало си ги поверил на него? — попита тя.

— Защото не знаех, че ще катастрофират, или че заместничката му Фордхам ще умре. Ще трябва да поема цялата отговорност, ако Джон превърти и направи нещо лошо. Намеренията ми бяха добри. Мислех, че като охранява мисис Бърнууд и бебето й, това същевременно ще бъде и добра терапия за него. Разбира се, въобще не съм си представял, че тя ще направи нещо толкова безразсъдно. И престъпно.

— Сега в момента — каза той като простря ръцете си невинно — не мога да гарантирам, че Джон вече не ги е пребил и очистил.

— Не. Не ги е убил. Те са добре. — След като разбра, че се е изпуснала, Рики Сю изруга под носа си.