Сандра Браун - Свидетелката

Пепърдайн веднага се вкопчи в нея.

— Значи си се чула с нея?

— Не. Не съм.

— Къде е тя?

— Не знам.

— Рики Сю, не й правиш никаква услуга, като държиш в тайна местонахождението й.

— Заклевам се, че не знам къде е — усети се, че мига много често, сигурен знак, че лъже. — Добре де, говорих с нея. Тази сутрин. Тя се обади в стаята, където работя, защото знае, че аз ще вдигна телефона. Каза ми, че тя и Кевин са добре и след това затвори. Говори само няколко секунди, защото се страхуваше, че може да следите позвъняванията отвън.

Тя почака да чуе отрицанието му. Но той просто я гледаше.

— Значи подслушвате телефоните, нали? Може би и моя вкъщи? — Тя скочи на крака. — Проклето копеле такова! Ако вече знаеш, че съм говорила с нея, защо ме разпитваш?

— Седни на стола.

— Ходи се чукай.

— Седни. — Пепърдайн я натисна да седне на стола.

Рики Сю побесня и щеше да го наругае, но се беше и възбудила. Той наистина ставаше много привлекателен, когато се ядоса.

— Ти си най-старата й приятелка, Рики Сю. Сигурно имаш някаква идея къде може да се намира.

— Вие сте подслушвали. Значи сте чули да я питам къде се намира. Тя не поиска да каже.

— Но ти сигурно имаш някакво предположение.

— Нямам.

— Ако разбера, че ме лъжеш, ще те обвиня в подпомагане и подстрекателство към престъпление.

— О-ле-ле, изплаши ме. — Тя плътно притисна лактите си и потрепери.

— Хитра си.

— Така ли мислиш? — Тя се усмихна и намигна на другите двама агенти. Пепърдайн изглеждаше готов да я удуши — което, помисли си тя, би било много забавно.

— Слушай, не знаех къде е през цялата година, когато беше в Денвър — каза тя. — Кълна се, че това е истината. Тя не каза нито на мен, нито на баба си къде живее. Обясни, че го прави заради сигурността ни. Не искаше да лъжем, ако някой дойде да я търси. — Рики Сю се усмихна нахално. — За тези неща тя е много умна.

— Много по-умна от теб. — Пепърдайн сложи ръце на ръчката на стола й и се наведе над нея. — Тя е в компанията на мъж, който става неадекватен щом чуе детски плач. Мисис Бърнууд има бебе.

Рики Сю издаде звук, имитиращ сигнал „заето“.

— Опитай отново. Макграт не може да е толкова нестабилен, иначе не би работил такава работа. Изкукалото федерално ченге няма да навреди на Кевин или на нея.

Пепърдайн не свали поглед от нея като че ли цяла вечност. Накрая й каза:

— Може би не. Но душевната стабилност на Джон е само един от проблемите й.

Той протегна ръка към един от придружаващите го агенти, който със сръчността на операционна сестра, подаваща скалпел, му подхвърли право в ръката един илик от кафява амбалажна хартия. Докато отваряше плика и вадеше една фотография, Пепърдайн нито за миг не отдели поглед от Рики Сю. Подаде й я, без да произнесе и дума.

Рики Сю я погледна и изпищя. Буца се надигна в гърлото й. Тя затисна с ръка устата си. Луничките рязко изпъкнаха на фона на внезапно пребледнялото й лице.

— Това са направили Гиб и Мат Бърнууд на любовницата на Мат — Лоти Лайнъм, онази, която им е помогнала да избягат от затвора. Срезът е толкова дълбок, че главата е почти отрязана.

— Моля, престанете! — изохка Рики Сю, като повдигна треперещата си ръка.

— Моля? Моля, спрете? Не казвайте нищо повече? — Той повиши глас. — По дяволите, ще кажа още, ако с това ще измъкна някаква информация от теб.

— Вече казах — изхленчи тя, — не знам къде е Кендъл.

— Все още нямаш представа за цялата картина, Рики Сю. Бягството от затвора е сериозно престъпление. Без да споменаваме изнасилване и убийство. Да, ние сме убедени, че мисис Лайнъм е била изнасилена, преди да й отрежат врата. Хората, с които си имаме работа, са луди. Явно е, че двамата Бърнууд няма да се спрат пред нищо. От този момент нататък за тях няма връщане назад. Животът, който по-рано са водили е свършен и те го знаят. Нямат какво да губят.

Но дори и лудите не стигат до такива крайности, освен ако имат някаква цел. — Той се наклони по-близо до нея и прошепна — и каква си мислиш, че е сега целта им?

— Да намерят… нея да намерят.

— Точно — каза той и кимна мрачно.

— Те ли са разбили къщата на баба й?

— Така предполагаме. Страшно, нали?

— Толкова ли са близо?

— Толкова твърдо са решени. Най-малкото Гиб, а Мат е съгласен с всичко, което баща му каже или върши.

Рики Сю кимна. Такова беше първото й впечатление, а то се потвърждаваше от думите на Кендъл за брака й.

— В момента залагат всичко — каза Пепърдайн. — Не ги е грижа дори дали ще ги хванат, стига да успеят да накарат да млъкне Кендъл. Те се чувстват предадени от нея. В техните очи тя е отцепник. И съвсем основателно негодуват, че си е позволила да не се съгласи с тях.