Сандра Браун - Свидетелката

Докато Лутър и Хенри я оглеждаха, тя извади носна кърпичка и силно се изсекна. Не забеляза близнаците, защото гледаше втренчено триото федерални агенти, които сега пресякоха улицата и се насочиха към съда. Щом излезе навън, тя показа среден пръст зад гърба им. Въпреки, че агентите не можеха да видят жеста й, изглежда че това й достави огромно удоволствие.

— Коя е тази дебелана?

— Не знам — отвърна замислено Хенри. — Но май не могат да се понасят — тя и ченгетата, нали? А какво би могло да е общото между тях, освен Кендъл Бърнууд?

— Тя е отвратителна.

С рязък жест Гиб помете купчината списания „Плейгърл“ от масичката за кафе на Рики Сю.

— Разврат. Боклук. Какво се надяваш да откриеш в къща на курва?

Мат погледна към разпилените по пода списания, но дори и да ги намираше отблъскващи колкото баща си, не го показваше. Откакто напуснаха мотела, където оставиха убитата Лоти, той почти не говореше.

— Тази жена е вулгарна и противна. Винаги прави нецензурни намеци. Спомняш ли си колко ни притесни на сватбата ти, синко?

— Да, сър.

— Съвсем неподходяща приятелка за жена от семейство Бърнууд.

— Не, сър.

— Но после, както се изясни, ти си бил женен за предателка.

— Да, сър.

От няколко часа претърсваха къщата на Рики Сю за някакъв знак за местонахождението на Кендъл. Изпразниха всички чекмеджета. Прочетоха всеки лист, независимо дали е касова бележка, дневник или лепящи се листчета с думи за напомняне.

До тук не се натъкнаха на нещо за Кендъл, но получиха ясна представа за стила на живот на Рики Сю. Освен, че притежаваше най-богатата колекция от козметични продукти, без парфюмериите, разбира се, тя имаше и голяма колекция от еротични книги и видео-филми.

Откриха и припаси с презервативи в чекмеджето й със спално бельо, които биха съперничели на истинска аптека. Колекцията беше по дизайн, цветове и размери.

Обичаше най-вече сладникави парфюми и соли за баня. Притежаваше огромно количество бельо, включващо една дълга до земята карирана нощница от трико и два чифта пликчета без долно парче.

Шкафовете в кухнята й бяха пълни със сладки, чипс и диетични газирани напитки. В хладилника й намериха само чаша мляко, четири кашончета с по шест бири и помътнял буркан с маслини.

Рики Сю не беше педантична домакиня, но когато Мат и Гиб приключиха с търсенето, това беше без значение. Жилището й бе преобърнато из основи. Сега правеха последно обхождане, за да се уверят, че не са пропуснали нищо.

— Погледна ли под леглото? — попита Гиб.

— Не, сър.

Те бяха раздигнали покривките, когато търсеха под дюшека, но никой не си спомни да е поглеждал под леглото. Мат коленичи.

— Има някаква кутия тук, татко.

Гиб веднага застана нащрек.

— Каква кутия?

Мат измъкна обикновена кутия за обувки и вдигна прашния капак. Когато видя, че съдържа купчина лични писма и картички, той ги показа на Гиб.

— Тук може да има нещо от Кендъл — възбудено каза Гиб. — Хайде да ги видим.

Те отидоха във всекидневната, където имаше място, за да прегледат кореспонденцията. Преди да започнат да сортират писмата, Гиб вдигна ръка за тишина. Приближи се на пръсти до прозореца и надникна навън.

— Тя е тук. Колата й току що влезе в алеята.

Той хвърли към колекцията порнографски книги поглед на неприкрито отвращение, след това се обърна към Мат.

— Трябва да се възползваме от тази възможност, Матю. Изпратени сме тук, за да го направим, синко. Така е било писано. Защо иначе тя ще се връща вкъщи неочаквано, часове преди края на работното си време? Разбираш ли какво казвам?

Без дума на противоречие или някакво опасение. Мат кимна.

— Да, сър.

Гиб му посочи с ръка да се скрие зад вратата. Самият той отстъпи към нишата, служеща за трапезария, която го скриваше отчасти и същевременно му даваше възможност да вижда входната врата. Очите на двамата мъже бяха заковани върху дръжката, докато Рики Сю вкарваше ключа.

— Хей, Червената!

Викът дойде откъм улицата.

При този неочакван обрат. Мат погледна към Гиб за по-нататъшни инструкции. Гиб надничаше между пластинките на жалузите, опитвайки се да установи кой привлича вниманието на Рики Сю.

— Хей, какво? — Тя остави ключа в ключалката и се обърна, за да види кой я вика.

— Търсим Сънсет стрийт. Знаете ли къде е?

— Може да знам, а може и да не знам — отвърна тя безочливо.

— Бихте ли дошла тук да поразговаряме за това?

Чертите на Гиб се вкамениха от ярост. — Той разсече въздуха с показалеца си, като сочеше на Мат да погледне навън.