Сандра Браун - Свидетелката

Стара Камаро беше спряла до бордюра. А вътре седяха Хенри и Лутър Крук.

— Какво правят тук? — изсъска Гиб.

Рики Сю бавно се върна към колата и се облегна на прозореца от страната на шофьора, за да даде упътвания към Сънсет. Тя флиртуваше и близнаците явно бяха замаяни от щедро надарената й фигура.

— Сигурно правят същото, което и ние — каза след малко Гиб. — Опитват се да намерят Кендъл заради Били Джо. Те я обвиняват заради нещастния инцидент — изкикоти се той злобно. — Искат да й отмъстят, затова трябва да я намерят преди властите. — Той погледна към Мат. — Също като нас, синко. Само че Божията сила не е на тяхна страна. Тя е с нас. Вероятно те са се хванали на клопката на ФБР в къщата на баба й. Във вестниците се намекваше за нас. Като че ли сме толкова глупави.

Мат слушаше и постоянно кимаше в знак на съгласие. Рики Сю размахваше широко ръце, като обясняваше на близнаците как да стигнат до целта.

Гиб мина зад Мат и сложи ръка на рамото му.

— Хайде да вървим. Очевидно Господ е променил намеренията си. Времето не е подходящо. Той ще ни даде знак, кога трябва да стане. Вземи кутията.

Гиб тръгна към спалнята и задния прозорец, през който бяха влезли. Мат го последва мълчаливо.

Полицаят, назначен във временния офис на Пепърдайн в Шеридан, влезе в кабинета.

— Някаква особа иска да говори с вас, сър. Не иска да чуе за никой друг. Чака ви на трета линия.

— Жена? Мисис Бърнууд? — С надежда в гласа Пепърдайн вдигна слушалката и натисна светещото конче. — Пепърдайн слуша.

— Копеле такова.

— Моля?

— Нали ме чуваш. Мръсно, долно копеле! Това е само за начало. Когато ти кажа всички мръсни думи, които знам на английски, ще продължа на чужди езици, докато те накарам да разбереш в общи линии какъв гадняр си.

Пепърдайн въздъхна.

— В общи линии разбрах, мис Роб. Ще ми кажете ли на какво се дължи този неприличен език?

— Много добре знаеш за какво говоря, мръснико! Викаше толкова силно, че намиращите се в стаята агенти чуха всичко. Спряха заниманията си и загледаха подозрително към Пепърдайн. На повечето им се искаше да имат дързостта на Рики Сю.

— Въшливите ти копелета са обърнали наопаки къщата ми — изрева тя.

— Какви въшливи копелета?

— Твоите въшливи копелета. Рили са със зурлите си в чекмеджетата ми, казвам го буквално. Цялото ми бельо е разхвърляно по пода…

— Чакай малко. — Пепърдайн подскочи напред на въртящия се стол. — Домът ти е бил претърсен?

— А не, шибан Шерлок такъв.

— И мислиш, че са го направили моите хора?

— Не се прави на глупак. Те…

— Тръгвам. — Той затвори телефона. Излая на двама от подчинените си да го придружат, дръпна сакото си от закачалката и се насочи в тръст към най-близкия изход.

Пет минути по-късно застана срещу Рики Сю на входната й врата. Тя беше до такава степен разтреперана от възмущение, че сложната скулптура от коса на главата й започваше да се разпада.

— ФБР би трябвало да те изпрати на интензивен курс по държане, специален агент Пепърдайн. Първо изпращаш двама перверзни да изтарашат дома ми, след това пристигаш ти самият. Няма да платя нито цент повече данъци, ако това е най-доброто, което шибаните федерални…

— Моите „перверзни“ не са претърсвали дома ти. — Той я отстрани, влезе в жилището и започна да изстрелва един след друг въпросите си. — Точно в този вид ли намери апартамента? В колко часа откри, че е влизано? Забелязала ли си нещо да липсва? Пипала ли си нещо?

Докато другите двама агенти се въртяха наоколо и се мъчеха да определят целта на претърсването, без да докосват нищо, което би могло да бъде доказателство, Рики Сю застана като закована в средата на всекидневната, с юмруци на широкия си ханш.

— Да не ме будалкаш, Пепърдайн?

— Не — отвърна той. — За законен обиск би трябвало да ти представя съдебно разпореждане. Ние много стриктно спазваме тези изисквания. Всеки случай уверявам те, че който и да е направил това, не е от моята служба, нито от полицията на Шеридан.

— Тогава кой, по дяволите, е бил?

— Не знам. Но възнамерявам да открия — добави той решително. — Нещо липсва ли?

— Не съм забелязала нищо, но не съм проверявала сериозно. Влязох и като видях бъркотията така побеснях, че се обадих, преди още да съм проверила какво липсва.

— Провери.

Тя започна да преглежда нещата си, докато неговите хора звъняха по телефона, за да поискат група от криминалната лаборатория да бъде изпратена веднага. Рики Сю стоеше отстрани и безпомощно наблюдаваше как жилището й за втори път в този ден се обръща наопаки. Сега от професионалисти, които търсеха следи от хората, които бяха извършили престъплението.